Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Кръстен път > XI—о СПИРАНЕ: Исус е прикован на кръста > Параграф 11
11

Сега разпъват Христос и редом с Него — двама престъпници, единият вдясно, а другият отляво. Междувременно Исус казва: ”Отче! Прости им, понеже не знаят що правят“ (Лук. 23:34).

Обичта бе тази, която отведе Исус до Голгота. И когато се намира на кръста всички Негови жестове и всички Негови думи са думи продиктувани от обичта, от една силна и невъзмутима обич.

С жест на вечен Свещеник, без баща, без майка, без родословие (срв. Евр. 7:3) Той разтваря обятията Си за цялото човечество.

Заедно с ударите на чука, които приковават Исус, отекват пророческите слова на Свещеното Писание: ”Пробиха Ми ръце и нозе. Можеше да се изброят всичките Ми кости, а те гледат и си правят зрелище от Мене“ (Пс. 21:17—18).

”Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах? Отговори Ми!“ (Мих. 6:3).

И ние, с душа, сломена от болка, да кажем искрено на Исус: ”Аз съм Твой, предавам се в ръцете Ти и се съразпъвам с Теб, за да бъда по пътищата на света една душа, посветена на Теб, на Твоята слава, на изкуплението, на съизкуплението на цялото човечество“! 

 

Размишления



1. Вече са приковали Исус на кръстното дърво. Войниците са изпълнили безмилостно присъдата. С безкрайна кротост Христос се е оставил в техните ръце.

Не са били необходими толкова много страдания. Христос е можел да избегне тези горчивини, тези унижения, тези изтезания, тази несправедлива присъда, както и позора на кръстната смърт, и гвоздеите, и удара с копие… Но Той е пожелал да изстрада всичко това за теб и за мен. А ние няма ли да Му се отблагодарим?

Когато застанеш сам пред някое разпятие е много вероятно да ти се насълзят очите. Не се сдържай… Но направи така, че плачът да завърши с конкретни решения! 

2. Обичам толкова много разпнатия Христос, че всяко разпятие е като един благ упрек на моя Бог:… ”Аз страдам, а ти… проявяваш малодушие. Аз те обичам, а ти Ме забравяш. Аз искам нещо от теб, а ти ми отказваш. Аз, простирайки ръце като вечен свещеник, съм измъчен до краен предел заради теб…. а ти се оплакваш от най-малкото неразбиране, от най-малкото унижение…“

3. Колко са красиви кръстовете по върховете на хълмовете, на върха на големите паметници, по върховете на катедралите!… Но Кръстът трябва да се издига и в недрата на света. Исус иска да бъде въздиган именно там: сред шума на заводите и работилниците, в тишината на библиотеките, грохота на улиците, спокойствието на полята, сплотеността на семействата, събранията, по стадионите… Там, където един християнин може да прекара честно живота, трябва да бъде поставен Кръстът на Христос, който привлича към Себе Си всички неща.

4. След толкова много години онзи свещеник направи чудно откритие: разбра, че святата Литургия е истински труд: operatio Dei, Божие дело. И в онзи ден, отслужвайки я, изпита болка, радост и умора. Почувства в плътта си изтощението от един божествен труд.

На Христос също Му е коствало много първата Литургия, която се е осъщесвила върху кръста.

  

5. Преди да започнеш да работиш, сложи на масата или до твоите работни инструменти едно разпятие! От време на време отправяй поглед към него… Когато почувстваш умора, твоите очи ще се обърнат към Исус и ще намериш нови сили, за да продължиш да изпълняваш твоите ангажименти.

Защото това разпятие е нещо много повече от портрета на един любим човек — родители, деца, съпруга, годеница… Той е всичко: твой Баща, твой Брат, твой Приятел, твоята най—голяма любов. 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща