Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Кръстен път > X—о СПИРАНЕ: Исус бива съблечен > Параграф 10
10

Когато Христос достига до Голгота, Му дават да пие вино, смесено с жлъчка, което служи като упойващо вещество, за да се притъпи болката от разпъването. Исус го опитва в знак на благодарност за милосърдното дело, но не го изпива. (срв. Мат. 27: 34). Той се предава на смърт доброволно, от любов към нас.

След това войниците събличат дрехите на Исус.

От петите до главата няма в него здраво място, а струпеи и синини, и гноясали рани, които не са почистени, нито превързани, нито омекчени с елей. (срв. Ис. 1:6).

Войниците вземат дрехите Му и ги разделят на четири части. Но долната дреха е безшевна, затова си казват: ”Да не я раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде“ (Иоан. 19:24).

По този начин се изпълнило отново Писанието: ”Делят помежду си дрехите Ми и за одеждата Ми хвърлят жребий“ (Пс. 21:19).

Христос е разсъблечен. Той е в състояние на крайна бедност. Лишават Го от всичко, като Му оставят само едно дърво.

Пътят, по който можем да стигнем до Бог е Христос. Но Христос е на кръста, а за да се изкачим на кръста, нашето сърце трябва да е свободно, откъснато от земните блага.

Размишления



1. От преторията до Голгота Христос е претърпял обидите на полудялата сган, жестокостта на войниците, подигравките на синедриона… Гаври и ругатни… Без дори едно оплакване, без дори една дума на протест. Той не роптае дори когато, без много да се церемонят, Му издърпват дрехите от нараненото тяло.

Сега разбирам колко е безмислена склонността да се оправдавам и да изговарям толкова празни думи. И взимам твърдото решение да работя и да страдам за моя Господ без много приказки.

  

2. Нараненото тяло на Христос е наистина една ”тъжна картина“.

В противовес на тази ”картина“ ми идват на ум толкова много мои капризи, толкова удобства, толкова нехайства, толкова стиснатост… Както и фалшивото състрадание, с което се отнасям към своята плът.

Господи, заради Твоите страдания и заради Твоя кръст, дай ми сили да умъртвяването страстите си и да изтръгна от мен всичко онова, което ме отдалечава от Теб! 

 

3. На теб, който униваш, ще повторя едно много утешително нещо: на тези, които правят това, което им е по—силите, Бог не отказва Своята благодат. Бог е наш Баща и ако едно от Неговите чеда Му каже от сърце: ”Небесни Отче, идвам при Теб; помогни ми“… , и ако се обърне към Божията Майка, която е и наша Майка, ще се справи.

Но Бог е взискателен. Желае истински да Го обичаме; не иска предатели. Трябва да постоянстваме в духовната борба, което означава да постигнем щастието чрез сможертвата.

 

4. Истинските препятствия, които те отдалечават от Христос — горделивостта, похотливостта — се преодоляват с молитва и покаяние. А да се молим и да умъртвяваме страстите си означава също да се грижем за другите и да забравим за себе си. Ако живееш така, ще видиш, че по—голямата част от твоите спънки ще изчезнат. 

 

5. Когато истински се стремим да бъдем ipse Christus, втори Христос, тогава в нашия живот човешкото се преплита с божественото. Всички наши усилия — дори най—незначителните — придобиват вечно измерение, защото са съединени с жертвата на Исус на кръста. 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща