Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Кръстен път > I—о СПИРАНЕ: Исус е осъден на смърт > Параграф 1
1

Вече минава десет часът сутринта. Процесът е към своя край. Няма решителни доказателства. Съдията знае, че враговете са му Го предали от завист, и се опитва да се измъкне по абсурден начин: чрез избора между Варава — престъпник, обвинен в кражба и убийство — и Исус, наричан Христос. Народът избира Варава. Пилат възкликва:

А какво да сторя с Исус? (Мат. 27:5—22).

Казват му всички: — Да бъде разпнат!

Съдията настоява: — Та какво зло е сторил?



И отново отговарят, крещейки:

Да бъде разпнат! Да бъде разпнат!



Пилат се изплашва пред нарастващия смут. Поръчва да донесат вода и си измива ръцете пред тълпата, като казва:

Невинен съм за Кръвта на тоя Праведник; вие му мислете! (Мат. 27:24).

И след като заповядва да бичуват Исус, Го предава да бъде разпнат. Настъпва мълчание в озверелите и бесни гърла. Сякаш Бог е вече победен.

Исус е сам. Далеч са дните, в които словото на Богочовека разпалвало светлина и надежда в сърцата, дългите редици от болни, които бивали изцелявани, триумфалната глъчка в Йерусалим, когато Господ стигнал там, яздейки кротко осле.

Колко жалко, че хората не дадоха път на Божията любов. Колко жалко, че не разпознахме деня на Божието посещение.

Размишления



1. Исус се моли в Гетсиманската градина: Pater mi Отче мой (Мат. 26:39), Abba, Pater! Ава, Отче (Марк. 14:36). Бог е мой Отец, макар че ми изпраща страдания. Обича ме силно, макар че ме ранява. Исус страда, за да изпълни волята на Отца… А аз, който на свой ред искам да изпълня святата Божия воля, вървейки по следите на Учителя, нима ще се оплаквам, ако в моя житейски път се натъкна на страданието?

Това би било знак, че съм Божие чедо, и че Той се отнася с мен както с божествения Си Син. И тогава, като Него, ще мога да стена и да ридая сам в своята Гетсиманска градина, но коленичил на земята, признал собственото си нищожество, ще се издига към Господ един вик, изтръгнат от дълбините на душата ми: Pater mi, Abba, Pater,... fiat!Отче мой, Ава, да бъде Волята Ти!

 

2. Залавянето:... Venit hora: ecce Filius hominis tradetur in manus peccatorum – Дойде часът: ето, Син човеческий се предава в ръцете на грешниците (Марк. 14:41)... Значи, грешният човек има своя час? Да, а Бог — Своята вечност!...

Исусови окови! Окови, доброволно приети от Христос, оковете ме, помогнете ми да стана съпричастен със страданията на моя Господ, за да може това тленно тяло да се смири… Защото няма среден път — или аз ще го обуздая, или то ще ме докара до оскотяване. По—добре да бъда роб на своя Бог, отколкото роб на плътта.

 

3. По време на това подобие на процес Господ мълчи. Iesus autem tacebat – Но Исус мълчеше (Мат. 26:63). След това Той отговаря на въпросите на Каяфа и на Пилат, но пред леконравния и нечист цар Ирод, не казва дори дума (срв. Лук. 23:9): грехът на похотта го прави толкова покварен, че Ирод не чува дори гласа на Спасителя.

Ако в много среди се противят на истината, мълчи и се моли, обезщетявай… и се надявай! Дори в душите, които изглеждат погубени, остава докрай способността отново да обикнат Бог.

 

4. Присъдата е на път да бъде произнесена. Пилат казва подигравателно: Ecce rex vesterЕто вашия Цар (Иоан. 19:14). Първосвещениците отговарят разярено: ”Ние нямаме друг цар, освен кесаря“ (Иоан. 19:15). Господи! Къде са Твоите приятели? Къде са Твоите поданици? Изоставили са Те. Това отстъпление продължава вече двадесет века… Всички бягаме от кръста, от Твоя свети кръст. Кръв, мъка, самота и една неутолима жажда за души… са свитата на Твоята царственост.

 

5. Ecce homo!Ето Човека! (Иоан. 19:5). Сърцето се трогва, съзерцавайки святата човешкост на Господ, сведена до една рана.

А ако Го попитаме: ”Защо са тези рани насред ръцете Ти?“, Той ще отговори: ”От това, че ме биха вкъщи ония, които Ме обичат“ (Зах. 13:6). Гледай Исус! Всяка дълбока рана е упрек; всеки удар на бича — причина за болка заради твоите обиди и заради моите.

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща