СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ

Светът ни очаква. Да! Да обичаме силно този свят, защото Христос ни учи на това: „Sic Deus dilexit mundum…“ — „Бог толкова обикна света…“; и защото светът е мястото на нашата духовна борба — една прекрасна война на братолюбие, чиято цел е всички хора да придобият мира, който Христос дойде да установи.

Христос заради Своето човеколюбие ни е предоставил възможността да завладеем за Него този свят. Той се е задоволил само с това да ни отвори пътя… На нас е поверил по-достъпната и прият на част: дейността и победата.

Светът: „Това си е наша работа!…“. Кажи уверено, вдигайки погледа и челото си към небето, със сигурността на човека, който върви като господар сред своите ниви: „Regnare Christum volumus!“ — „Ние искаме Христос да царува!“ — искаме Той да царува върху тази земя, която Му принадлежи!

Ти ми каза: „Сега е време за надежда и аз живея от това съкровище. Това не са красиви думи, а действителност“.

Тогава… целият свят, всички човешки ценности, които те привличат с голяма сила — приятелство, изкуство, наука, философия, богословие, спорт, природа, култура, души… — постави всички тези неща в надеждата: в Христовата надежда.

Ах, този прелъстителен светски чар, толкова натрапчив. Цветята, които виждаш по своя път те привличат с техните багри и аромати; небесните птици; всички създания…

Бедното ми момче! Това е разбираемо. От друга страна, акo всичко това не те омайваше, каква жертва би поднесъл на Христос?

Твоето християнско призвание изисква да си близо до Бога и в същото време да се занимаваш със земните неща, използвайки ги без привързаност такива, каквито са, така че да можеш да ги поднесеш на Бога.

Не е за вярване, че можем да бъдем толкова щастливи в този свят, в който мнозина живеят тъжно, понеже следват собствения си егоизъм, като че ли всичко свършва тук, долу!

Не бъди като тях…, поправяй се във всеки един момент!

Светът е студен, изглежда дълбоко заспал. Много пъти от твоята обсерватория го съзерцаваш с пламтящ взор. Нека светът се събуди, Господи!

Обуздай нетърпението си със сигурността, че ако съумеем да разпалим добре нашия живот, ще разнесем огън навсякъде… и панорамата ще се промени.

Предаността — да служиш на Бога и на душите, — която винаги изисквам от теб, не се състои в безгрижния ентусиазъм, а във въодушевлението, което се придобива всред хората, като виждаш колко много работа има навсякъде.

Добрият християнин трябва да бъде много човечен. Но не дотам, че да изпадне в дебелащина и неприличие.

Трудно е да бъдем за пример на другите, чрез нашата безшумна работа, чрез точното изпълнение на нашите граждански задължения и същевременно да отстояваме правата си, за да ги поставим в услуга на Църквата и обществото.

Трудно е…, но е много резултатно.

Не е вярно, че между това да бъдеш добър християнин и да служиш вярно на обществото, има противоречие. Няма причина за конфликт между Църквата и държавата в законното упражняване на съответния им авторитет, имайки предвид мисията, която Бог им е поверил.

Лъжат — точно така — лъжат онези, които твърдят обратното. Те са същите, които, прекланяйки се пред една фалшива свобода, биха желали ние християните, безропотно да се върнем в катакомбите.

Това е твоята задача на гражданин и християнин: да допринесеш за това любовта и свободата в Христос да бъдат начело на всички прояви на модерния начин на живот — културата и икономиката, работата и почивката, семейната среда и общественото съжителство.

Един християнин не може да дели хората по класи, защото го вълнуват проблемите на всички хора… И се старае да сътрудничи за разрешаването им чрез справедливостта и братската любов на нашия Изкупител.

Върху това е настоявал Апостолът, когато ни е писал, че „Бог нe гледа на лице“ и което аз без колебание превеждам така: няма друга раса освен тази на Божиите чеда!

Светските хора правят всичко възможно душите първо да загубят Бога, а после — да загубят и света… Не им харесва този наш свят: злоупотребяват с него, тъпчейки ближните!

Не ставай и ти жертва на тази двойна клопка.

Има хора, които прекарват целия си ден огорчени. Всяко нещо за тях е повод за тревога. Заспиват с физическия кошмар, че това единствено възможно бягство ще трае кратко. Събуждат се с неприятното и обезкуражаващо чувство, че имат пред себе си още един ден.

Мнозина забравят, че Бог ни е поставил в този свят, в едно пътуване към блажената вечност; и не се замислят, че ще я достигнат само онези, които вървят по земята с радостта на Божии чеда.

Покажи на хората с твоето поведение на гражданин и християнин разликата между това да живееш тъжно и да живееш радостно; да бъдеш страхлив и да бъдеш смел; да действаш предпазливо, с двуличие…, с лицемерие и да действаш като човек, обикновен и простодушен. С една дума, между това да бъдеш светски и да бъдеш Божие чедо.

Една основна грешка, от която трябва да се пазиш: да мислиш, че изискванията и обичаите — благородни и законни — на твоето време и среда, не могат да бъдат уредени и приспособени към святото нравствено учение на Исус Христос.

Обърни внимание на уточнението: благородни и законни. Останалите нямат право на принадлежност.

Религията не може да бъде отделена от живота: нито в теорията, нито в практиката.

Далеч — там долу на хоризонта — изглежда, че небето се слива със земята. Но не забравяй, че всъщност небето и земята в твоето сърце се сливат, защото си Божие чедо.

Не можем да скръстим ръце, когато едно незабележимо гонение осъжда Църквата на гладна смърт, изолирайки я от обществения живот и преди всичко възпрепятствайки я да участва в образованието, в културата, в семейния живот.

Тези права не са наши: те са на Бога и Той ги повери на нас християните, за да ги упражняваме.

Много фактори — материални, технически, икономически, социални, политически, културни…, оставени без контрол или в ръцете на хора, лишени от светлината на нашата вяра, се превръщат в огромни препятствия, които спъват духовното развитие (на човека): образуват един враждебно настроен срещу Църквата агломерат.

Ти, като християнин — изследовател, литератор, учен, политик, работник… — си длъжен да осветиш тези фактори. Помни, че — както пише Апостолът — цялата вселена стене от родилни болки, очаквайки освобождението на синовете Божии.

Не се старай да превърнеш света в манастир, понеже би настъпил безпорядък…, нито пък Църквата в някакво светско сдружение, защото би било равносилно на предателство.

Колко жалко е да разсъждаваш като деспот, като тиранин и да не разбираш свободата на другите в нещата, които Бог е оставил на човешката преценка.

„Кой е казал, че за да бъдеш свят човек, трябва да търсиш убежище в някой манастир или да се уединиш в планината?“ — учудено се питаше един семеен човек и прибавяше: „В такъв случай са свети не хората, а килията или планината. Изглежда хората са забравили, че Христос е казал ясно на всички и на всеки: бъдете свети, както е свят вашият Отец Небесен“.

Задоволих се със следния отговор: „Христос, освен че желае да бъдем свети, дава на всеки подходяща благодат“.

Обичай родината си: патриотизмът е християнска добродетел. Ако обаче патриотизмът се превърне в национализъм, който те кара да гледаш безразлично, презрително — без християнска любов и справедливост — други страни, други народи, той е грях.

Не е патриотизъм оправданието на престъпленията… и непризнаването правата на другите народи.

Апостолът е писал също, че няма разлика между елин и юдеин, обрязан и необрязан, варварин и скит, роб и свободен, а Христос е всичко и във всичко. Тези думи важат, както вчера, така и днес: пред Бог не съществуват различия в националност, раса, класа, състояние… Всеки от нас е възобновен в Христос, за да стане ново създание, Божие чедо: всички сме събратя и трябва да се държим като такива.

От много години съвсем ясно съм си изградил мнение, което няма да се промени: социалната среда със своята отдалеченост от християнската вяра и морал се нуждае от нов начин на прилагане и разпространяване на вечната евангелска истина — в недрата на същото общество Божиите чеда трябва да блестят със своите добродетели както факлите в тъмнината— „Quasi lucernae lucentes in caliginoso loco“ — „като светило, което свети на тъмно място“.

Вечната жизненост на Католическата църква показва, че истината и Христовият дух са близки до нуждите на различните епохи.

За да следва стъпките на Христос, днешният апостол не бива да бъде нито реформатор, нито пък да е безучастен към историческата действителност, която го заобикаля… Достатъчно е да действа като първите християни, вдъхвайки нов живот на градската среда.

Ти, който живееш в света, който си един обикновен гражданин, контактуваш с хора, смятани за добри или лоши… Трябва да изпитваш постоянното желание да им дариш радостта, която ти изпитваш, поради факта, че си християнин.

Излиза заповед от император Август, която постановява преброяването на всички жители на Израел. Дева Мария и св. Йосиф отиват по реда си във Витлеем… Не си ли се замислял, че Господ си е послужил със стриктното изпълнение на един закон, за да изпълни предсказанието?

Обичай и спазвай правилата за едно почтено съжителство и не се съмнявай, че твоето безкористно подчинение ще бъде също средството, чрез което другите ще открият християнската честност — плод на Божествената любов — и ще срещнат Бога.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език