ПОКАЯНИЕ

Нашият Господ Исус Христос иска да Го следваш отблизо. Друг път няма. Това е делото на Светия Дух във всяка една душа — и в твоята. Бъди послушен, не поставяй препятствия на Бога; нека направи от твоята бедна плът едно Разпятие.

Ако думата „любов“ излиза от устата многократно, без да бъде подкрепена от саможертвата, тя започва да уморява околните.

От всякаква гледна точка аскетичният живот е от изключителна важност.

По човешки причини: защото, който не може да владее себе си, не ще повлияе никога положително на другите и околната среда ще го надвие в момента, в който погали неговото его; така ще се превърне в един човек, неспособен да направи голямо усилие, когато е необходимо.

По божествени причини: не е ли справедливо, според теб, с тези малки дела да изразяваме нашата любов и привързаност към Онзи, който даде всичко за нас?

Аскетичният живот, освен че е проява на Любов, извира като едно нейно последствие. Ако отстъпиш в тези леки изпитания — признай това — отслабва твоята любов към Любовта.

Не си ли забелязал, че хората, които водят аскетичен живот поради своето простодушие, се наслаждават още на този свят на обещаните блага?

Без умъртвяването на плътските страсти не може да се постигне щастие на земята.

Когато решиш да водиш аскетичен живот, ще се подобри твоят вътрешен живот и ще принесеш много повече плод.

Да не забравяме, че във всички човешки дейности трябва да има мъже и жени, носещи в своя живот и в своите дела Христовия Кръст, издигнат високо и видимо: символ на мира; на радостта; на Изкуплението; на единството на човешкия род; на любовта, която Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух винаги е проявявал към Своите чеда.

„Няма ли да ми се смеете, отче, ако ви кажа, че преди няколко дни съвсем спонтанно, неочаквано за мен поднесох на нашия Господ като жертва времето, което употребих, за да поправя счупената играчка на едно от моите деца?“

Въобще не се смея — радвам се! Защото със същата Любов Бог се старае да поправи нашите недостатъци.

Води аскетичен живот, но не бъди небрежен в облеклото, нито пък опечален. — Бъди прибран в себе си, но не бъди вдървен.

Един ден без жертва е един загубен ден, защото не сме се отрекли от себе си и не сме живели в дух на самопожертвование.

Не ти ли се е случвало понякога нещо да се противопоставя на твоите вкусове, на твоите предпочитания? — Виж Онзи, който иска това от теб — прикован на Кръст, страдащ с всичките си сетива и сили; с глава, покрита с трънен венец… за теб.

Представяш се за изключителен теоретик…, но не отстъпваш дори и в незначителни неща! Не вярвам в този твой аскетичен дух!

Да обръщаш внимание на малките неща, означава да водиш аскетичен живот, по този начин можеш да направиш по-приятен живота на другите.

Предпочитам милосърдието пред строгостта, казва с други думи Йехова на избрания народ, който се самозалъгва с изпълнението на различни външни обреди.

Затова трябва да подхранваме у себе си покаянието и аскетизма като истински прояви на любов към Бога и към ближния.

В размишлението Христовото Страдание излиза от студената рамка на историята или на почтителното преклонение, за да се представи пред очите ни страшно, потискащо, жестоко, кърваво…, изпълнено с Любов.

Тогава може да се почувства, че грехът не се свежда просто до една „правописна грешка“: той се състои в разпъването на Кръста, в подлагането на ръцете и нозете на Божия Син на ударите на чуковете и в пробождането на сърцето Му.

Ако наистина искаш да бъдеш една покаяна душа — покаяна и радостна, — трябва да пазиш, преди всичко, твоите всекидневни моменти на молитва — вътрешна, всеотдайна, продължителна — и трябва да се стараеш тези моменти да не бъдат произволни, а в определен час — винаги, когато това е възможно. Не отстъпвай в тези детайли.

Бъди роб на този всекидневен култ към Бога и аз те уверявам, че ще бъдеш винаги изпълнен с радост.

Християнинът триумфира винаги от Кръста, от саможертвата си, защото оставя Божието Всемогъщество да действа.

Когато си спомняш за твоя минал живот, прекаран без упрек и без похвала, помисли колко време си загубил и как можеш да го възстановиш: с покаянието и с по-голямо себеотдаване.

Размишлявайки за всичко онова в твоя живот, което ще остане без стойност, понеже не си го поднесъл на Бога, би трябвало да чувстваш известна алчност: нетърпение да не пропуснеш нищо, да не оставиш неоползотворено нито едно страдание. — Защото, щом страданието придружава всяко създание, какво друго, ако не глупост е да го пилееш напразно?

Притежаваш опозиционен, противоречив дух?… Добре. Употреби го, за да се противопоставиш на теб самия да противоречиш на себе си!

Докато Святото Семейство си почива, Ангелът се явява на св. Йосиф, за да го предупреди да избягат в Египет. Мария и Йосиф вземат Детето и незабавно тръгват на път. Не се бунтуват, не търсят извинения, не чакат края на нощта… Кажи на нашата свята Майка Дева Мария и на св. Йосиф, наш Баща и Господар, че искаме да приемаме с готовност и да обичаме всяко идващо отвън страдание.

Пиша този параграф, за да завършим — ти и аз — тази книга с усмивка, прощавайки на онези читатели, които — поради наивност или злонамереност — потърсиха магически смисъл в 999—те точки от „Път“.