ЕСТЕСТВЕНОСТ

Възкресението на Христос — най-великото чудо бе видяно от малцина: от онези, които бе нужно да го видят. Естествеността е белегът на божествените начинания.

Когато се работи единствено и изключително за слава на Бога, всичко се върши непринудено, обикновено, както онзи, който бърза и не може да участва в „големи празненства“, за да не загуби своето неповторимо и несравнимо общение с Христос.

Защо — попита ме ти възмутен — средата и средствата, предназначени за пастирската дейност, трябва да бъдат грозни, мръсни… и непонятни? — И въпреки това разходите са същите!

Твоето възмущение ми се видя много разумно. И си помислих, че Исус се обръщаше към всички и привличаше всички: бедни и богати, мъдри и неуки, весели и тъжни, млади и стари… Колко е мил и естествен — свръхестествен — Неговият образ!

За да си полезен, е необходимо да се държиш естествено. Какво може да се очаква от една четка — дори и да попадне в ръцете на някой велик художник — ако е увита в копринен калъф?

Светците винаги се оказват „неудобни“ за останалите.

Да бъдеш светец, нима означава да си ненормален? Време е вече да отхвърлим този предразсъдък.

Трябва да разясним със свръхестествената непринуденост на християнския дух, че дори и мистичните явления не са ненормални: това е природата, присъща на подобни явления…, така, както други психически или физически процеси имат своята.

Говорих ти за хоризонта, който се открива пред очите ни и за пътя, който трябва да извървим. „Нямам трудности“ — каза ти, като че ли учуден от това, че ги „нямаш“. Запомни добре следното: не би трябвало да ги има!

Избягвай това смешно угодничество, което — може би несъзнателно — понякога проявяваш към онзи, който управлява, превръщайки се автоматично във високоговорител на неговите вкусове и на неговото мнение по маловажни въпроси.

Повече внимавай обаче да не започнеш да излагаш недостатъците му като приятни черти от характера, стигайки до една фамилиарност, която го дискредитира или — най-лошата услуга, която би му направил — да изкривиш нещата, представяйки нередните неща като нещо забавно.

Ти създаваш около себе си един изкуствен климат на недоверие, на подозрение, защото — когато говориш — сякаш играеш шахмат: казваш всяка дума така, като че ли мислиш с четири хода напред.

Виж как Евангелието — представяйки окаяните образи на подозрителните и лицемерни книжници и фарисеи — разказва, че когато задават въпроси на Исус, Му представят такива проблеми, „че да Го уловят в говоренето Му!“. Избягвай този начин на действие.

Естествеността няма нищо общо нито с гордостта, нито с липсата на хигиена, нито с лошото възпитание.

Някои се стремят да сведат служенето на Бога до работене в света на мизерията и — извинете — на въшките. Тази задача е и ще бъде необходима и достойна за възхищение, но ако се ограничим само с това — да оставим настрана, че ще пренебрегнем огромното болшинство от душите — когато измъкнем бедните хора от тяхното състояние, нима след това ще престанем да се интересуваме от тях?

Ти си недостоен? Добре… Постарай се да станеш достоен. Това е достатъчно.

Колко силно желаеш да си оригинален!… Това, което става с теб, е така често срещано явление!

Блажена си, защото повярва — казва св. Елисавета на нашата Небесна Майка. Общението с Бога, духовният живот, винаги върви заедно с упражняването на човешките добродетели: Дева Мария носи в къщата на своята родственица радостта, защото „носи“ Христос.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език