ТРУД

Трудът е първото призвание на човека и Божия благословия. Грешат онези, които за жалост го смятат за наказание. Бог, най-благият баща, е поставил първия човек в земния Рай, „за да работи“.

Учение и труд: неизбежни задължения на всеки християнин; средства за защита от враговете на Църквата и за привличане — с нашия професионален престиж — на онези души, които, макар и добри, се борят сами. Това са най-важните оръжия за онзи, който иска да бъде апостол в света.

Моля Бога да ти служат за пример дори и детската и юношеската възраст на Исус и когато разисква с учителите в Храма, и когато се труди в работилницата на св. Йосиф.

Тридесет и трите Исусови години! Тридесет преминаха в мълчание и неизвестност, в подчинение и труд.

Онзи младеж писа: „Моят идеал е толкова голям, че единствено морето би могло да го събере“. Отвърнах му: а Дарохранителницата — така „малка“? А работилницата в Назарет — толкова обикновена?

Във величието на всекидневните неща, Той ни очаква!

Пред Бога никое занятие не е голямо или малко само по себе си. Всяко дело придобива стойност от любовта, с която е извършено.

Трудовият героизъм се състои в „довеждането до успешен завършек“ на всяка задача.

Настоявам: в простотата на твоята обикновена работа, в еднообразните подробности на всекидневието, ти трябва да откриеш недостъпната за мнозина тайна, която обновява и придава стойност на живота: Обичта.

Казваш ми, че тази мисъл ти помага много: колко търговци са станали светци в епохата на първите християни!

И ти желаеш да покажеш, че това е възможно и днес. Бог няма да те изостави в това начинание.

Ти също имаш професионално призвание, което те „подтиква“. Е добре, този „подтик“ е мрежата за улов на човеци.

Затова коригирай намерението си и не пренебрегвай придобиването на целия възможен професионален авторитет, в услуга на Бога и на душите. Господ разчита дори и на „това“.

За да доведеш работата до край, трябва да започнеш да я вършиш.

Тази истина изглежда съвсем очевидна и все пак често ти липсва това просто решение. А как се радва сатаната на твоето безплодие!

Не може да бъде осветена една работа, която е плод на човешката некадърност, защото не бива да принасяме на Бога зле извършени дела.

След продължително пренебрегване на малките неща, могат да станат съвместими работата без отдих и животът на съвършен безделник.

Ти ме попита какво би могъл да поднесеш на Бог. — Няма нужда да обмислям отговора: обичайните неща, но извършени по-добре, с любов, която те кара да мислиш повече за Него и по-малко за себе си.

Една вечно актуална и героична мисия за обикновения християнин: да освети най- различните занимания, дори и онези, които изглеждат съвсем незначителни.

Да работим, да работим много и добре, без да забравяме, че най-силното ни оръжие е молитвата. Затова няма да престана да повтарям, че трябва да водим съзерцателен живот в света, като се стараем да превърнем нашата работа в молитва.

Пишеш ми от кухнята, край огнището. Спуска се вечерта. Студено е. До теб е твоята сестричка и бели картофи. Тя е последната, открила дивната красота да живее в дълбочина своето християнско призвание. „Привидно — си казваше ти — нейната работа е както преди. А всъщност е толкова различна!“

Истина е. Преди „просто“ белеше картофи, а сега се осветява, белейки картофи.

Твърдиш, че малко по малко започваш да разбираш какво означава „свещеническата душа“… Не се обиждай, ако ти отговоря, че фактите показват, че го разбираш само на теория. — Всеки ден ти се случва същото: вечер, при изпита на съвестта — толкова стремежи и решения; сутрин и на обяд, в работата — само трудности и извинения.

Така ли живееш „святото свещенство, за да принасяш духовни жертви, благоприятни на Бога, чрез Исус Христос“?

Подхващайки своята обичайна работа, от теб излезе един вик на протест: „Все същото!“. Аз ти казах: да, все същото! Но тази обикновена работа, еднаква с онази на твоите колеги от службата, трябва да бъде за теб една постоянна молитва със същите възторжени думи, но всеки ден с различна мелодия.

Нашата мисия се състои най-вече в това, да превръщаме прозата на този живот в стихотворения, в героична поезия.

„Stultorum infinitus est numerus“ — „Безкраен е броят на глупците“, четем в Свещеното Писание и той изглежда расте от ден на ден. На най-различни места, в най-различни ситуации, покрити с булото на произхождащия от длъжността и даже от „добродетелите“ престиж, колко несправедливости и липса на здрав разум си принуден да търпиш!

Не мога да си обясня обаче това, че губиш свръхестествения смисъл на живота и оставаш безразличен. Твоето вътрешно състояние е твърде окаяно, щом понасяш всички тези неща — а и не би могъл да направиш друго, освен да ги понасяш — поради човешки съображения.

Ако не им помогнеш да открият пътя с една отговорна и добре свършена свята работа, ти ще се принизиш — ще станеш глупав като тях или ще споделиш тяхната участ.

Много е важно де се стараеш, да вложиш усилие. Във всеки случай, постави професионалните ангажименти на мястото им: те са само средства за постигане на целта; никога не могат да бъдат считани за нещо фундаментално.

Колко „неща от професията“ пречат на общението с Бога!

Прости ми за настойчивостта: инструментът, средството, не бива да става цел. Ако вместо нормалната си тежест една мотика би тежала един квинтал, селянинът не би могъл да работи с подобно средство; той би изразходвал цялата си сила, за да го вдигне, и семената биха останали непосяти, а жътвата — невъзможна.

Винаги е било така: онзи, който работи, колкото и почтен и честен да е начинът му на действие, лесно възбужда ревност, подозрения, завист. — Ако заемаш ръководно място, спомни си, че този вид предубеждения от страна на някого, по отношение на даден колега, не са достатъчен повод, за да презираш „одумвания“; те по-скоро показват, че той може да бъде полезен в по-важни начинания.

Препятствия? Понякога съществуват. Някой път обаче, си ги измисляш, поради удобство или малодушие. — Колко умело дяволът изгражда представата за тези мотиви да не работиш, понеже знае добре, че безделието е майка на всички пороци.

Развиваш неуморна дейност. Но не се държиш, както подобава и затова ти липсва резултатност. — Напомняш ми за онова, което чух веднъж от една много уважавана личност. Исках да похваля един подчинен пред неговия началник и казах: Колко работи! Получих следния отговор: По-скоро кажи: колко се движи…!

Развиваш неуморна, но безплодна дейност. Колко се движиш!

За да омаловажиш работата на онзи човек, ти прошепна: „Той само изпълни задължението си и толкова!“.

Аз прибавих: малко ли ти се струва? Ако изпълним дълга си, Бог ще ни даде небесната радост: „Euge serve bone et fidelis… intra in gaudium Domini tui“ — „Хубаво, добри и верни рабе…, влез в радостта на Господаря си!“.

Бог има правото — и това е задължение за всеки от нас — да бъде прославян „във всеки миг“. Така че, ако си пилеем времето, крадем от Божията слава.

Известно ти е, че работата не търпи отлагане и че една минута, посветена на твоето удобство, означава време, отнето от Божията слава. Какво чакаш тогава, за да се възползваш добросъвестно от всеки миг?

Освен това, съветвам те да прецениш дали тези минути, които ти остават свободни през деня — събрани заедно представляват часове! — не идват от твоята неорганизираност или от твоето лентяйство.

Тъгата и безпокойството са право пропорционални на загубеното време. Когато почувстваш святото нетърпение да извличаш полза от всяка минута, радостта и мира ще те изпълнят отново, защото вече няма да мислиш за себе си.

Безпокойство?… — Аз не се безпокоя — ти казах — защото съм твърде зает.

Навлизаш в една критична фаза: изпитваш някакъв неясен страх; имаш трудности при изграждането на плана в живота; работата те смазва, защото двадесет и четирите часа от денонощието не ти стигат, за да изпълниш всичките си задължения…

Опитвал ли си да следваш съвета на Апостола: „Всичко да става с приличие и ред“? Това означава: в Божието присъствие — с Него, чрез Него и само в Него.

Когато организираш времето си, трябва също да помислиш как да използваш свободните интервали, които ще се появят извън програмата.

Винаги съм разбирал почивката като едно откъсване от всекидневните задължения, но никога като безделие.

Почивката означава съвземане: възстановяване на силите, възраждане на идеалите, на проектите… С две думи: да смениш заниманието, за да се завърнеш после с нов ентусиазъм към обичайната работа.

Сега, когато имаш толкова работа, всички твои „проблеми“ изчезнаха. Бъди искрен: понеже реши да работиш за Бога, вече не ти остава време да мислиш за своите прищевки.

Кратките молитви не затрудняват работата така, както и биенето на сърцето не смущава движението на тялото.

Осветяването на нашата работа не е някаква химера, а е задача на всеки християнин… твоя и моя.

Добре бе разбрал това онзи техник, който отбеляза: „Изпълвам се с радост при мисълта, че работейки на струга и пеейки силно — вътрешно и външно — мога да стана свят човек… Колко е добър нашият Бог!“.

Твоята работа започва да става неприятна, особено, когато виждаш колко малко обичат Бога твоите другари, които освен това бягат от благодатта и от доброто, предложени им от теб.

Трябва да се стараеш най-вече ти да компенсираш всичко онова, което те пропускат, отдавайки все повече себе си на Бога именно чрез работата, като я превръщаш в молитва, отправена към Всевишния за цялото човечество.

Да работиш с радост, не означава да работиш „безгрижно“, без внимание, сякаш, за да се освободиш от една досадна тежест…

Работи така, че — поради улисване или нехайство — твоите усилия да не загубят стойността си, рискувайки накрая да се представиш пред Бога с празни ръце.

В работата някои се ръководят от предразсъдъци: по принцип не се доверяват никому и следователно не разбират необходимостта от освещаването на труда. Ако им заговориш за това, те молят да не прибавяш нов товар към тяхната работа, която и така вършат с неохота, като някаква тежест.

Тази е една от мирните битки, която трябва да спечелиш: да намериш Бога в твоите занимания и с Него и като Него да служиш на другите.

Ти се плашиш от опасностите и се връщаш назад. Знаеш ли как може да се определи твоето поведение? Търсене на удобства, удобства, удобства!

Веднъж бе казал, че си готов да се раздаваш, да се раздаваш без мярка, а си оставаш на ниво „чирак“. Реагирай като зрял човек!

Студент: залягай върху твоите книги с дух на апостол, с вътрешното убеждение, че тези дълги часове са — още сега, в този момент — една духовна жертва, поднесена на Бога за човечеството, за твоята родина, за твоята душа.

Ти притежаваш един боен кон, който се нарича учение: хиляди пъти решаваш да използваш добре времето, а въпреки това, всичко те разсейва. Понякога се уморяваш от самия себе си, поради недостатъчната воля, която проявяваш, макар и да започваш всеки ден отначало.

Опита ли да поднесеш на Бог твоето учение за някое конкретно апостолско намерение?

По-лесно е да се безпокоиш за учението, отколкото да се захванеш с него, но е по-малко резултатно.

Ако знаеш, че учението е апостолат, и се задоволяваш да учиш само за да се измъкнеш, очевидно е, че твоят духовен живот не е в ред.

С тази небрежност ти губиш добрия дух и — както стана с онзи работник от притчата, който пресметливо скри получения талант — ако не се поправиш, можеш да развалиш твоето приятелство с Бога, и да затънеш в твоите сметки за един по-лесен живот.

Да учиш, е необходимо…, но не е достатъчно.

Какво добро може да се извлече от онзи, който се стреми само да подхранва своя егоизъм или от онзи, който няма друга цел, освен да си осигури спокойствието още някоя и друга година?

Трябва да учиш…, за да спечелиш света и да го придобиеш за Бога. Нека тогава да вдигнем летвата на нашите усилия, така, че извършената работа да бъде една среща с Господ и да послужи като основа за други — за онези, които ще последват нашия път…

Така учението ще се превърне в молитва.

След като се запознах с толкова хора, изживели героично живота си за Бога, без да напускат своето място, достигнах до следното заключение: за един християнин, работата не е сляпо изпълнение, тя е любов — да се раздаваш на драго сърце дори и когато не си длъжен.

Когато осъзнаеш този идеал — да работиш за твоя брат, заради Христос, ти ще се почувстваш по-велик, по-значителен и възможно най-щастливият човек в един свят, който мнозина се стараят да разстроят и лишат от радост, заети изключително в търсенето на собствения си интерес.

Светостта е изтъкана от героизъм. Затова в работата се изисква героизъм, за да „доведем докрай“ задачите, възлагани ни всеки ден, макар и да се повтарят все същите действия. В противен случай, ние не желаем да бъдем свети!

Онзи свещеник, наш приятел, ме убеди. Говореше ми за своите апостолски начинания и ме уверяваше, че не съществуват маловажни занимания. Под това поле, осеяно с рози — казваше той — се крие невидимото усилие на толкова души, които със своята работа и със своята молитва, със своята молитва и със своята работа, са изпросили от Небето обилния дъжд на благодатта, която оживотворява всичко.

Постави върху работната си маса, в стаята, в портфейла си едно изображение на Дева Мария и обръщай поглед към нея преди, през време и след своята работа. Тя ще ти измоли — уверявам те в това — сила, за да превърнеш твоето занимание в едно близко общение с Бога.