ЛИЧНОСТ

Господ се нуждае от силни и смели души, които не се принизяват да сключват договор с посредствеността и навлизат със сигурна стъпка във всички среди.

Спокоен и уравновесен характер, несломима воля, дълбока вяра и пламенна набожност — това са основните характеристики на един християнин.

Господ може да въздигне синове Авраамови и от камъните … Нека гледаме обаче, камъкът да не бъде трошлив. От една твърда скала, макар и безформена, може да се извлече най-лесно един прекрасен камък за строеж.

Апостолът не бива да се задържа на нивото на посредствените. Бог го зове да бъде носител на човещина и да разпространява едно вечно послание. — Затова душата на апостолът се нуждае от едно продължително, спокойно и героично формиране.

„Всеки ден откривам в себе си нови неща“ — ми казваш ти. Аз ти отговарям: вече започваш да се опознаваш. Когато някой обича истински, той винаги открива нови мотиви, за да обича повече.

Би било жалко, ако някой, виждайки християните заети в обществения живот, заключи, че действат плахо и с комплекс за малоценност.

Не бива да се забравя, че нашият Божествен Учител е бил — и е — истински човек.

Ако Бог ти е дал едно добро качество — или дадена способност — то не е само за да му се наслаждаваш или да парадираш с него, а за да го приложиш с братска любов в услуга на ближния.

Кога ще ти се отдаде по-сгоден случай от този, за да служиш сега, когато съжителстваш с толкова души, които споделят твоя идеал?

Пред натиска и неразбирането на един материализиран, търсещ удоволствия, лишен от вяра свят, как можем да изискваме и да оправдаем свободата да не мислим „като тях“, да не действаме „като тях“?

Един християнин няма нужда да си възвръща тази свобода, защото Христос ни я придоби веднъж завинаги, но трябва да я брани и показва навсякъде. Само така „те“ ще разберат, че нашата свобода не е обвързана с общото мислене.

Твоите роднини, твоите колеги, твоите приятели забелязват промяната и си дават сметка, че това не е един моментен прелом, че ти не си вече същият.

Не се тревожи, продължавай напред! Осъществява се това „Христос живее вече в мен“ — сега Христос живее в теб.

Отнасяй се с уважение към онези, които знаят да ти отговарят с „не“. Освен това, помоли ги да обосноват своя отрицателен отговор, за да се поучиш … или да се поправиш.

По-рано ти бе песимист, нерешителен и равнодушен. Сега си съвсем преобразен: чувстваш се смел, оптимист, сигурен в себе си …, защото най-после се реши да потърсиш своята опора само в Бога.

Печална гледка представлява една личност с превъзходни човешки добродетели и с абсолютна липса на свръхестествен мироглед: защото тези добродетели се прилагат много лесно само за лични цели. Помисли!

За теб, който желаеш да си изградиш католически, т.е. вселенски мироглед, преписвам някои характеристики:

- широта на възгледите, енергично и задълбочено изучаване на вечните истини в християнската вяра;

- справедливо и разумно — никога лекомислено — желание за възобновяване на характерната за традиционната мисъл доктрина, във философията и в тълкуването на историята;

- сериозно внимание към насоките на науката и на съвременната мисъл;

- положително и открито отношение към днешното претворяване на социалните структури и житейски модели.

Свикни да имаш различно мнение — когато се налага — от това на другите, с любов, без да им ставаш антипатичен.

С Божията благодат и с добра подготовка, можеш да помогнеш на другите да те разберат дори и в една „трудна“ среда. — Те едва ли ще те последват, ако ти липсва „дарът да говориш езици“, способност и усилие, чрез които да достигнеш до техния ум.

Бъди учтив винаги, с всички, но особено с онези, които стават твои противници — врагове, ти не бива да имаш — когато се опитваш да ги измъкнеш от заблудата.

Онова разглезено дете ти направи неприятно впечатление, нали? Тогава … не полагай толкова грижи за себе си! Не разбираш ли, че така ще станеш като ронлив сладкиш? Освен това, не знаеш ли, че най-благоуханни са дивите цветя, изложени на лошото време и на сушата?

Той ще се издигне много на високо — казват — и неговата бъдеща отговорност предизвиква страх. — Никой не му зачита нито една безкористна работа, нито едно уместно изречение, нито едно полезно произведение. — Той е човек, чийто живот не служи за пример. Винаги изглежда задълбочен и остроумен, макар всеки да знае, че никога не е развил идеи, които будят размисъл. Притежава — в изражението и действията — тежестта на упорит човек и това кара да го смятат за прозорлив …

Той ще се издигне много на високо! Но — питам се — какво би могъл да предаде на другите, как и с какво ще им служи, ако не му помогнат да се промени?

Педантът взема за невежество простодушието и смирението на мъдреца.

Не бъди от онези, които като им възложат някаква задача, веднага мислят как да я променят. Бих казал, че те прекаляват с отстояването на своята индивидуалност и предизвикват разделения и разногласия.

Опитът, задълбоченото познаване на света, четенето между редовете, изключителната прозорливост, критичният дух … Всичко това, което в отношенията и в работата те отведе твърде надалеч, чак дотам — да станеш някак циничен. Този „прекален реализъм“ — който е липса на свръхестествен дух — навлиза дори в твоя духовен живот. — Поради липса на простодушие понякога ставаш студен и жесток.

Всъщност ти си едно добро момче, само че се мислиш за Макиавели. — Помни, че в Небето ще влезе онзи, който е честен и добър, а не някакъв малък досаден интригант.

Това твое добро настроение е възхитително. Но да приемаш всичко, всичко на шега, извини ме, означава да преминеш границите. — Истината е съвсем друга: понеже ти липсва воля да изпълниш сериозно твоята част от работата, ти се самооправдаваш, вземайки на подбив другите, които са по-добри от теб.

Не отричам, че си с жив характер. Но безредната разпаленост те кара да се държиш глупаво.

Ах, това непостоянство на характера! Клавиатурата ти е развалена: високите и ниските тонове са много добре …, но не се чуват средните, тези от всекидневния живот, тези, които другите обикновено слушат.

Това е за теб. — Накарах онзи благороден господин, мъдър и почтен, да забележи при един паметен случай, че за да защити една свята кауза, която „добрите“ оспорваха, би трябвало да заложи — а би загубил — едно важно място в своята среда. С глас, изпълнен с достойнство — човешко и свръхестествено — презирайки всички земни почести, той ми отговори: „Залагам душата си.

Диамантът се шлифова с друг диамант …, а душата — с друга душа.

„Яви се голямо знамение на Небето: жена с корона от дванадесет звезди на главата си, облечена със слънцето; с луната под нозете си.“ Това знамение е за теб и за мен — за всички — за да се убедим, че нищо не усъвършенства толкова личността, колкото нашия отклик спрямо Божията благодат. Старай се да подражаваш на св. Дева Мария и ще бъдеш мъж или жена на място.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език