МИР

Разпали в душата и в сърцето — в ума и във волята си — духа на доверие и на себеотдаване на любящата Воля на Небесния Отец. Оттук ще се роди вътрешният мир, за който жадуваш.

Как ще притежаваш мира, щом се оставяш да те завлекат — въпреки „притегателната сила“ на благодатта — тези плътски страсти, които дори не се опитваш да овладееш?

Небето те дърпа нагоре, а ти — само ти, не се оправдавай — дърпаш надолу… Оттам идват твоите терзания.

И мирът, и войната се намират вътре в нас.

Не можеш да стигнеш до победата, до мира, ако ти липсват доблестта и решителността да победиш в битката.

Ето едно лекарство за твоето безпокойство: имай мира, правотата в намерението и гледай нещата в свръхестествена перспектива.

Отдалечи веднага от себе си — Бог е с теб — страха и душевния смут. Избягвай решително тези действия, които служат само за умножаването на изкушенията и за увеличаването на опасността.

Дори и да виждаш, че всичко рухва и се проваля, дори и нещата да се развиват противно на очакванията, сред страшни противоречия, няма да спечелиш нищо, ако се притесняваш. Освен това, спомни си пълната с упование молитва на пророка: „Господ е наш Съдия, наш Законодател; Господ е наш Цар, Той ще ни спаси“.

Казвай я всеки денс набожност, за да приспособиш поведението си към плановете на Божия промисъл, който ни направлява към нашето добро.

Ако можеш да останеш спокоен пред тревогите — с поглед, отправен към Бога — ако се научиш да забравяш дреболиите, злобата и завистта, ти ще си спестиш загубата на много сили, от които се нуждаеш, за да работиш резултатно в служба на хората.

Онзи приятел ти довери искрено, че никога не е скучал, защото никога не е оставал сам, без нашия Приятел.

Нощта се спускаше сред дълбока тишина… Ти откри, че усещането за Божието присъствие е твърде живо в теб… И какъв мир ти донесе това откритие!

Възторженият поздрав, който онзи твой брат ти отправи в навалицата, ти напомни, че всички почтени пътища в този свят са отворени за Христос — остава само да се втурнем и да ги извървим, с дух на завоеватели.

Да, Бог е създал света за Своите чеда, за да го обитават и да го осветят. Какво чакаш още?

Ти си извънредно щастлив. Понякога, когато забелязваш, че някой християнин изоставя Бога, чувстваш — сред твоя вътрешен мир и твоята радост — една болка от любов, една горчивина, която не те смущава и не те обезпокоява.

Добре, но… нека използваме всички човешки и свръхестествени средства, за да му помогнем да реагира… и нека крепко се уповаваме на Христос! По този начин речните води се връщат винаги в своето корито.

Когато сериозно се отдадеш на Бога, ще се научиш да бъдеш доволен от онова, което ти се случва и да не губиш присъствието на духа, ако нещата — въпреки, че си вложил цялото си старание и нужните средства — не се развиват според твоето желание… Защото ще се „развият“ така, както Бог намери за добре.

Ти си все така разсеян и пълен с недостатъци и това те огорчава. В същото време продължаваш пътя си с радост, от която сякаш ще експлодираш.

Затова, понеже чувстваш болка от любов, твоите неуспехи няма да отнемат повече мира ти.

Когато се намерим в мрак, с ослепяла и неспокойна душа, трябва да прибегнем към Светлината, както Вартимей. Повтаряй, викай, настоявай още по-силно: „Domine, ut videam!“ — „Господи, да прогледна!…“. Тогава за очите ти ще настъпи ден и ще можеш да се насладиш на светлината, която идва от Него.

Бори се срещу грубите черти на твоя характер, срещу егоизма, срещу твоята отпуснатост, срещу чувствата на неприязън… Освен, че трябва да вземеш участие в изкупителното дело на Христос, наградата, която ще получиш — помисли добре върху това — ще бъде в тясна зависимост от извършената от теб сеитба.

Дълг на всеки християнин е да удави злото в преизобилието на доброто. Това не означава да правиш протестни кампании или да се обявиш срещу нещо. Напротив: да живееш с увереност, изпълнен с оптимизъм, с младежки дух, с радост и мир; да гледаш всички с разбиране — онези, които следват Христос и онези, които Го изоставят или не Го познават.

Разбирането обаче, не означава нито съзнателно неучастие в политическия живот, нито безразличие; то е активност.

От християнско милосърдие и от човешка деликатност се старай да не създаваш духовна бездна между теб и другия… Оставяй винаги един изход за ближния си, за да не се отдалечи още повече от Истината.

Насилието не е добро убедително средство…, още по-малко в апостолските начинания.

Насилникът винаги губи, дори и да спечели първото сражение…, защото остава обграден от самотата на своето неразбиране.

Тактиката на тиранина е да успее да скара онези, които, ако са единни, биха го свалили. — Това е стар трик, използван от неприятеля — от дявола и неговите сподвижници, — за да провали много апостолски начинания.

Онези, които виждат сред събратята си конкуренти, със своите дела, отричат християнската вяра, която на думи изповядват.

Агресивната полемика, която унижава другия, рядко води до решаването на даден проблем. От друга страна, никога не се стига до някакво изяснение, когато сред дискутиращите има фанатик.

Не разбирам твоето възмущение и разочарование. Заплатиха ти с твоята монета: изпитвайки удоволствие от нанесените, чрез думи и дела обиди.

Извлечи полза от този урок и отсега нататък не забравяй, че онези, с които живееш, също имат сърца.

За да не губиш мира си, в онези моменти на изключителни и непонятни трудности, ти напомних: „Ако спукат главата ни, не бива да се тревожим много; значи трябва да вървим с отворена глава“.

Парадокс: откакто реших да следвам съвета на Псалмиста: „Възложи на Господа грижата си и Той ще те подкрепи“, от ден на ден се безпокоя все по-малко за главата си… Същевременно всичко се разрешава с по-голяма яснота след нужното усилие.

Църквата призовава Дева Мария като Царица на мира. Затова, когато душата ти, семейната или професионалната среда, общественото или международното съжителство се развълнуват, не преставай да я приветстваш така: „Regina pacis, ora pro nobis!“ — „Царице на мира, моли се за нас!“. Опитвал ли си да го направиш, когато загубиш присъствие на духа?… Ще се учудиш от незабавния резултат.