МОРАЛНА ЧИСТОТА

Целомъдрието — необходима добродетел за богопосветени, семейни, овдовели, свещеници — е едно блестящо утвърждаване на любовта.

„Чудото“ на моралната чистотата се основава на молитвата и умъртвяването на плътските страсти.

Изкушението против целомъдрието е толкова по-опасно, колкото по-прикрито се проявява: представяйки се подмолно, успява да заблуди по-лесно.

Не отстъпвай, дори и с извинението „да не изглеждаш странен“!

Святото целомъдрие — смирението на плътта! Господи — молеше Го ти, — постави седем катинара на сърцето ми! Аз те посъветвах, освен седемте катинара, да измолиш и достойнството на осемдесетгодишен за твоята младост…

Нужно е да бдиш, защото е по-лесно да загасиш една искра, отколкото цял пожар. Бягай, защото в такива случаи е подло малодушие да се показваш „неуязвим“. Невъздържаният поглед не е признак на бодър дух, а интрига на сатаната.

Но колко малко струват всичката човешка бдителност, аскетизма, власеницата, постът, без Теб, Боже мой!

Така онзи изповедник охлади страстта на една деликатна душа, която се обвиняваше в известно любопитство: „Ами! Плътски инстинкти!“.

Едва започнат доброволно този диалог, изкушението отнема мира на душата така, както допуснатата нечистота унищожава благодатта.

Той последва пътя на нечистотата с цялото си тяло… и с цялата си душа. — Вярата му се обезобрази…, макар и да знаеше добре, че не се касае за вярата.

„Казахте ми, че с моето минало човек би могъл да стане „друг“ св. Августин. Не се съмнявам в това и днес повече от вчера искам да го докажа.“

Затова обаче, трябва да сечеш смело и то при корена, както светият епископ на Хипон.

Искай прошка със съкрушено сърце и покай се от все сърце за грешките срещу моралната чистотата от твоя минал живот, но недей умишлено да си ги припомняш.

Онзи разговор прилича на нечистотията от някоя клоака! Не е достатъчно да не участваш в него. Смело покажи възмущението си!

Изглежда сякаш „духът“ се е свил, смалил се е до една малка точица… А тялото се уголемява, приема гигантски размери и взима надмощие. Св. ап. Павел е написал за теб:

„Изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана“.

Какво съжаление предизвикват онези, които — поради горчивия си личен опит — твърдят, че не може да се живее целомъдрено, живеейки и работейки в света!

При такова алогично разсъждение не би трябвало да се обиждат, ако някой оскърби паметта на родителите, на братята, на съпругите или на съпрузите им.

Онзи малко суров, но опитен изповедник, упрекна една душа за нейните залитания и я вкара в правия път със следното изявление: „Сега вървиш по кравешките пътеки, после ще се започнеш да вървиш по козите, а след това… все като някакво животно, което не вижда небето“.

Ти ще бъдеш това…, което си: едно животно. Трябва да признаеш, че другите са чисти и непокварени. Затова не се засягай, когато не разчитат на теб или те пренебрегват. Момчетата и момичетата правят своите планове с хора, които имат душа и тяло…, а не с животни.

Някои създават деца за собствените си интереси, за собствените си нужди, за собствения си егоизъм. И не се замислят, че те са един чуден дар от Бог, за който ще трябва да дават по-специален отчет.

Да създаваш деца само за да продължиш рода, това знаят да правят — не се обиждай — дори и животните.

Християнските съпрузи не бива да желаят да затворят изворите на живота. Защото тяхната любов се основава върху Христовата Любов, която е себеотдаване и жертва. Освен това, както припомня Тобия на Сара, съпрузите знаят, че „ние сме синове на светии и не можем да се съединим като езичниците, които не познават Бога“.

Когато сме били малки, сме се притискали към майка си, преминавайки през улици без осветление или, където има кучета.

Сега, когато чувстваме изкушенията на плътта, трябва да се притиснем плътно до нашата небесна Майка, чувствайки нейното близко присъствие и отправяйки ѝ някоя кратка молитва. Тя ще ни пази и ще ни поведе към светлината.

Да бъдеш истински мъж или истинска жена, не зависи от воденето на безреден живот.

Вижда се, че за нечестивите хора идеалът за личност са блудниците, неморалните, деградиралите — т.е. всички, които имат гнило сърце и затова не могат да влязат в Царството Небесно.

Позволи ми да ти дам един съвет, който да прилагаш на дело всеки ден. Когато сърцето ти те накара да почувстваш греховните му наклонности, спокойно помоли Непорочната Дева Мария: погледни ме снизходително, не ме оставяй, Майко моя!

Предай този съвет и на други.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език