ВОЛЯ

За да напредваш в духовния живот и в твоето апостолско дело, не е необходима чувствената набожност. Нужно е решително и великодушно да предоставиш волята си на Божиите внушения.

Без Христос не би могъл да направиш и една сигурна крачка. Увереността, че се нуждаеш от Неговата помощ, ще те накара да общуваш повече с Него, с твърдо и постоянно упование, подкрепено от радостта и мира, дори и пътят да стане стръмен и разбит.

Виж каква огромна разлика съществува между естественото и свръхестественото поведение. Първото започва добре, но завършва с отстъпление. Второто също започва добре, но после се старае да продължава още по-добре.

Не е лошо да се държиш добре, поради благородни човешки мотиви. Но… каква разлика има, когато „заповядват“ свръхестествените подбуди!

Забелязвайки такава радост при извършването на тежката работа, онзи приятел запита: „От ентусиазъм ли вършите всичко това?“. Отвърнаха му весело и спокойно: „От ентусиазъм? Би било жалко! За нашия Господ Исус Христос, който все така ни очаква“.

В този свят е нужно да събудим сънливите, да окуражим боязливите, да ориентираме заблудените. С една дума, да ги строим в редиците на Христа, за да не се хабят напразно толкова сили.

Може би и за теб ще подхожда онова свръхестествено наставление — изискана проява на безкористна любов — която една душа, истински отдадена на Бога си повтаряше, застанала пред различните трудности: „Време е вече наистина да решиш да направиш нещо, което си струва усилието“.

Как искаш да стигнеш до християнското съвършенство, щом все следваш капризите си, „онова, което ти харесва“? Всички твои неотстранени недостатъци съвсем естествено ще дават постоянно плодове от лоши дела. А волята ти — незакалена в постоянната борба — не ще ти служи за нищо, когато попаднеш в трудни обстоятелства.

Външно — енергия и сила. Но колко отпадналост и липса на воля се таят вътре!

Затвърди в себе си решението, твоите добродетели да не се превърнат в някакъв театрален костюм, а да бъдат облекло, което очертава твоя характер.

„Познавам хора — мъже и жени — които нямат сили дори да помолят за помощ“ — ми казваш възмутен и огорчен. Не заобикаляй отдалеч — твоята воля да спасиш себе си и тях би могла да бъде отправната точка на тяхното обръщение. Освен това, ако размислиш добре, ще осъзнаеш, че протегнаха ръка и към теб.

Слабите хора, които се оплакват, заради най-малкото нещо, са същите онези, които не се жертват в тези всекидневни дреболии, заради Христос…, а още по-малко заради другите. Колко недостойно би било, ако твоето поведение — толкова строго, така взискателно към другите — страда от същата слабост във всекидневните ти грижи!

Ти страдаш много, защото си мислиш, че не си на висота. Би искал да направиш нещо повече и с по-голям успех, но често действаш съвсем разсеяно или не си извличаш поука.

„Contra spem, in spem!“ — „Без основание за надежда — с надежда!“ Живей със сигурна надежда, дори и когато е безнадеждно. Закрепи се върху тази здрава скала, която ще те предпази и ще ти даде смелост. Тя е тази чудна богословска добродетел, която ще те подтикне да вървиш напред без страх, че ще надхвърлиш възможностите си и ще ти попречи да спреш на място.

Не ме гледай така! Да, да поддържаш надеждата означава да укрепиш волята.

Когато обичайната работа сломи волята ти, спомни си още веднъж тази мисъл: „Учението, работата, са съществена част от моя път. Да се изложа професионално вследствие на лентяйството, би означавало да унищожа или да направя невъзможна моята работа като християнин. Нужен ми е — Бог желае това — професионалният престиж, за да привличам и подпомагам останалите“.

Вярвай ми: ако изоставиш своя дълг, ти се отдалечаваш — отдалечаваш и други — от божествения план!

Ти се изплаши от пътя на Божиите чеда, защото в името на нашия Господ, те приканваха да изпълняваш своите задължения, да се жертваш, да излезеш от твоята „кула от слонова кост“. Отдръпна се назад… и ти признавам, че не ме учудва това бреме, което ти тежи — съвкупност от комплекси и мнителност, от отвращение и скрупули — каращо те да се чувстваш безполезен.

Не се сърди, ако ти кажа, че се държа по-несправедливо — като че ли беше по-лош или по-непълноценен от тях — от покварените хора, безочливи разпространители на злото. „Surge et ambula!“ — „Стани и ходи!“ Вземи решение — все още имаш време да се освободиш от този неприятен товар, ако с Божията благодат слушаш Неговите вдъхновения и най-вече ако Му се подчиниш с радост.

Хубаво е, че душата ти гори от нетърпение. Но не прибързвай! Бог разчита на твоето решение и желае да те подготви сериозно през нужните години или месеци. Имаше право онзи император: „Времето и аз срещу други двама“.

Така представяше ревността или завистта един почтен човек: „Трябва да имат наистина твърде лоша воля, за да размътват такава бистра вода“.

Дали трябва да останеш мълчалив и пасивен?… — Пред несправедливото нарушение на справедливия закон — не!

От ден на ден все повече „губиш ума си“. Това личи от сигурността и изключителното самообладание, което ти дава съзнанието, че работиш за Христос.

Свещеното Писание изрази това така: „Vir fidelis, multum laudabitur“ — „Верният човек ще заслужи похвалите на всички“.

Никога не бе се чувствал толкова свободен както сега, когато твоята свобода е изтъкана от любов и „безразличие“, от сигурност и несигурност, защото не се уповаваш за нищо на света в себе си, а се уповаваш само в Бога.

Забелязвал ли си как събират вода в съдове по време на суша?… Така и ти, за да бъдеш уравновесен в трудните моменти, трябва да събираш радостта, ясните откровения и светлината, които Бог ти изпраща.

Когато пламъците на първоначалния ентусиазъм угаснат, става мъчително да напредваш в тъмнината, но този напредък, който изисква усилие, е по-сигурен. Освен това, когато най-малко очакваш, мракът ще се разсее и огънят и ентусиазмът ще се върнат. Постоянствай!

Бог иска ние — Неговите чеда — да бъдем атакуваща сила. Не можем да останем само наблюдатели: създадени сме, за да се борим — там, където се намираме — като една ар

мия в боен строй.

Не бива да изпълняваш задълженията си припряно и на две на три, а да ги доведеш до успешен край, без отдих, според волята на Бога.

Не ти липсва изисканият стил на интелигентен събеседник. Въпреки това си твърде равнодушен. „Щом не ме търсят…“ — казваш за свое извинение.

Ако не се промениш — държа да уточня — и не отидеш при онези, които те очакват, ти никога не ще бъдеш истински апостол.

Три са външните условия, за да привличаш души към Бога: да забравиш себе си и да мислиш само за славата на твоя Небесен Отец; да подчиниш със синовна обич волята си на Волята на Небето, както те е учил Христос; да следваш покорно внушенията на Светия Дух.

Три дни и три нощи св. Дева Мария търси своя изгубен Син. Да можехме и ние — ти и аз — да кажем, че нашата воля да намерим Исус също не знае що е почивка.