ГОРДОСТ

Да изтръгнеш себелюбието от твоето сърце и да внесеш обичта към Исус Христос — в това се състои тайната на успеха и на щастието.

Макар и да твърдиш, че следваш Христос, по един или друг начин, все се стремиш да бъдеш „ти“ този, който действа, според „твоите“ планове и само с „твоите“ сили. Той обаче е казал: „Sine Мe nihil!“ — „Без Мен не можете да направите нищо!“.

Не ти признаха онова, което ти наричаш твое „право“ и което аз ти преведох като „твое право на гордост“… Жалък смешльо!… Ти изпита, понеже не можеше да се защитиш — нападателят беше твърде силен — болката от стотина плесници. И въпреки всичко това, не се научи на смирение.

Сега твоята съвест е тази, която те укорява — нарича те горделив… и малодушен. Благодари на Бога за това, че започваш да разбираш своя „дълг на смирение“.

Ти си пълен със себе си, със себе си, със себе си… и няма да бъдеш полезен, докато не се изпълниш с Него, с Него, с Него, действайки „в името Господне“ — в името на Бога и с Неговата сила.

Как искаш да следваш Христос, щом всичко се върти само около теб?

Една нетърпелива и безредна загриженост за професионално издигане може да прикрие себелюбието под плаща на „служба в полза на душите“. С лицемерие — няма да променя и една сричка от тази дума — си измисляме оправдание, за да не пропуснем някой случай, някое благоприятно обстоятелство…

Обърни очи към Исус — Той е „Пътят“. Дори и през годините, в които живее в неизвестност, не Му липсват случаи и обстоятелства „твърде благоприятни“, за да започне отрано своя обществен живот. Например на дванадесет годишна възраст, когато учителите се учудват на Неговите въпроси и отговори. Но Исус Христос изпълнява волята на Своя Отец и чака послушно!

Не губи това твое свято желание да поднесеш целия свят на Бога. Когато те обсебят някои идеи — може би жажда за бягство — помни, че от теб също се иска да се подчиняваш и да се занимаваш с тази неприятна работа, лишена от блясък, докато Господ не поиска от теб нещо друго. Той има Своето време и Своите пътища.

Неблагоразумни и горделиви се показват всички онези, които злоупотребяват със своето привилегировано положение — което дължат на парите, на семейството, на ранга, на длъжността, на интелекта си — за да унижават по-малко облагодетелстваните.

Гордостта, рано или късно, унижава пред другите „по-големия“ човек, който действа като някаква суетна и безмозъчна марионетка, движена от конци, които сатаната дърпа.

Поради самонадеяност или обикновена гордост мнозина държат един „черен пазар“, за да поддържат изкуствено високи собствените си лични качества.

Длъжности… Горе или долу? — Какво значение има това за теб! — Ти твърдиш, че си дошъл, за да бъдеш полезен, за да служиш с едно пълно себеотдаване. Нека поведението ти отговаря на твоите думи.

Говориш, критикуваш. Изглежда, че за теб нищо не е добре извършено. Не се сърди, ако ти кажа, че се държиш като някакъв надменен тиранин.

Ако някой добър приятел — откровено, с любов, очи в очи — ти посочи нередни страни на твоето поведение, вътре в теб се ражда убеждението, че греши, че не те разбира. С това погрешно мнение, плод на твоята гордост, ти ще си останеш непоправим.

Съжалявам. Липсва ти решението да търсиш светостта.

Коварен, подозрителен, недоверчив, мнителен, язвителен… Ти заслужаваш всички тези епитети, въпреки че са ти неприятни.

Поправи се! Защо винаги другите трябва да бъдат лошите, а ти добрият?

Чувстваш се самотен, оплакваш се, всичко те безпокои. — Това е защото твоят егоизъм те изолира от твоите събратя и защото не се доближаваш до Бога.

Винаги искаш да се интересуват видимо от теб!… Но най-вече да се интересуват от теб повече, отколкото от другите!

Защо си въобразяваш, че всичко, което ти казват, има двояк смисъл? С твоята докачливост ти непрекъснато ограничаваш действието на благодатта, която достига до теб посредством — не се съмнявай в това — словата на онези, които се борят, за да приспособят делата си към Христовия идеал.

Докато поддържаш в себе си убеждението, че останалите трябва да се съобразяват с теб, докато не се решиш да служиш — да се скриеш и да изчезнеш — отношенията с твоите събратя, с твоите колеги, с твоите приятели, ще бъдат непрестанен източник на неприятности, на неразбирателства… и на гордост.

Ненавиждай самохвалството. Отхвърли суетата. Бори се срещу високомерието — всеки ден, всяка минута.

Бедните горделивци! Те страдат заради хиляди дреболии, които тяхното самолюбие преувеличава и които останалите дори не забелязват.

Мислиш ли, че другите никога не са били на двадесет години? Смяташ ли, че не са били ограничавани от семейството, поради тяхната младост? Считаш ли, че никога не са познали проблемите — малки или не толкова малки — с които ти се сблъскваш?… Не! И те са преминали през същите обстоятелства, в които ти сега се намираш и са узрели. С помощта на благодатта са стъпквали своето „аз“ с благородно упорство. Отстъпвали са, когато е било възможно и са оставали лоялни — без нахалство и без грубост, с ведрост и смирение — когато не е било възможно да се отстъпи.

На думи ти си голям християнин. Университетската среда ти допада… Жалко, че Светата литургия не е по пладне, а лекциите следобед, за да учиш след вечеря, изпивайки една — две чашки коняк! Тази твоя „християнска вяра“ не отговаря на истинската: остава си една светска изтънченост.

Не разбираш ли, че не е възможно да се разсъждава така на твоята възраст? Излез от твоето лентяйство, от твоя егоизъм. Приспособи се към изискванията на другите, към заобикалящата те действителност. Само тогава ще живееш като един истински християнин.

„Този светец — казваше онзи, който дари статуята — ми дължи всичко, което е сега.“

Не мисли, че става въпрос за някаква карикатура. Ти също смяташ — така поне личи от поведението ти — че си в добри отношения с Бога само защото носиш някакво медальонче или извършваш някоя набожна практика, малко или много по навик.

За да видят добрите ми дела!… Не забелязваш ли обаче, че сякаш ги носиш в кош за дреболии, за да се възхищават на твоите качества?

Освен това, не забравяй втората част от заповедта на Исус: „И да прославят вашия Отец Небесен“.

„На мен самия, с дължимата ми почит.“ Така пише на първата страница на една книга. Много други нещастници биха могли да отпечатат подобни неща върху последната страница от своя живот.

Колко жалко, ако ние бихме живели или завършили дните си по този начин! Нека изпитаме сериозно съвестта си.

Никога не се отнасяй надменно към църковните неща или към хората — твои събратя. Това отношение обаче би могло да ни послужи в обществения живот, когато се налага да защитим интересите на Бога и душите. Защото вече не става дума за надменност, а за вяра и за твърдост, които трябва да проявим със спокойна и смирена увереност.

Проява на недискретност, детинщина и неблагоразумие е да правиш комплименти на някого или да възхваляваш нечии качества в присъствието на заинтересования.

По този начин се подхранва суетата и съществува рискът да се „открадне“ славата на Бога, комуто дължим всичко.

Действай така, че твоето добро намерение да бъде винаги съпроводено от смирението. Защото обикновено към добрите намерения се присъединяват строгото съдене, една неспособност да отстъпиш и едно известно лично, национално или групово високомерие.

Не се отчайвай, когато забелязваш грешките си. Реагирай!

Безплодието в делата не е последствие толкова от извършените пропуски, колкото от гордостта.

Ако паднеш, изправи се с още по-силна надежда. Единствено себелюбието ни пречи да разберем, че грешката, когато бива поправена, ни помага да се опознаем и да се смирим.

„Не сме годни за нищо.“ Едно песимистично и невярно твърдение. Ако желаем, с Божията благодат — едно основно и необходимо средство — можем да станем полезни в много начинания, като подходящи инструменти.

Накара ме да се замисля строгото, но точно изречение на онзи Божи човек, когато забеляза надменността на една личност: „Облича се в собствената кожа на дявола — гордостта.“

В отговор в душата ми възникна желанието да се облека в препоръчаната от Исус добродетел — „Quia mitis sum et humilis corde“ — „Защото съм кротък и смирен по сърце“, — която привлече погледа на Пресвета Троица върху Неговата и наша Майка: смирението — да знаем и да чувстваме, че сме нищо.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език