СЛАВНИ ТАЙНИ

След като минава съботата, св. Мария Магдалина, Мария Яковова и Саломия купуват благоуханни масла, за да дойдат и да помажат мъртвото тяло на Исус.

В първия ден на седмицата те идват при гробницата много рано — при изгрев слънце (Марк 16:2).

Влизайки в гробницата, остават поразени, защото не намират тялото на Христос. Един юноша, облечен в бяла дреха, им казва: „Не бойте се; знам, че търсите разпнатия Исус;…“ — „…non est hic, surrexit enim sicut dixit.“ — „…няма го тук, Той възкръсна, както бе казал.“ (Мат. 28:5).

Той възкръсна! — Христос възкръсна и вече не е в гробницата. — Животът победи смъртта!

Той се яви на Своята свята майка и на Мария Магдалина, обезумяла от обич. — Яви се на св. ап. Петър и на другите апостоли. — Яви се и на нас, които сме Негови последователи и сме по-обезумели от Мария Магдалина. Колко неща Му казахме!

Вече ще избягваме греха, който умъртвява душата. Нека духовното ни възкресение бъде вечно.

И преди да приключим с тази десетица, ти целуваш Христовите нозе… А пък аз, като малко, но смело дете, докосвам с устни Неговата прободена страна.

Сега Учителят наставлява Своите последователи. Той им отваря ума, за да могат да разбират Писанията и ги приканва да свидетелстват пред хората за Неговия живот, за Неговите чудеса, за страданията и смъртта Му, и за славното Му възкресение (Лука 24:45-48).

След това ги извежда вън до Витания, и издигайки ръцете Си, ги благославя. „И, докато ги благославяше, Той се отдели от тях и започна да възлиза на небето…“ (Лука 24:50), „… и облак Го скри от очите им.“ (Деян. 1:9).

Исус отива при Своя Отец. Двама ангели в бели дрехи се приближават до нас и ни казват: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето?“ (Деян. 1:11).

Св. ап. Петър и останалите се връщат в Йерусалим — „…cum gaudio magno…“ — „… с голяма радост…“ (Лука 24:52).

— Сега всички ангелски чинове, заедно с блажените души, отдават на Богочовека Христос цялата почит, слава и обожание, които Той заслужава.

А ние тъгуваме и се чувстваме осиротели, затова търсим утеха при Божията майка.

Исус Христос бе казал: „Аз ще измоля от Моя Отец, и Той ще Ви даде друг Утешител, за да бъде с вас навеки.“ (Йоан 14:16). „А когато всички в единомислие стояха събрани заедно, внезапно се чу шум от небето, като че идеше силен вятър, който изпълни цялата къща, където седяха. — И над тях се явиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всекиго от тях.“ (Деян. 2:1-3).

Изпълнени със Светия Дух, апостолите са като опиянени (срв. Деян. 2:13).

Тогава св. ап. Петър, заобиколен от другите единадесет апостоли, издига глас и започва да говори. — Ние го слушаме, въпреки че принадлежим на различни народи. - Всеки го чува на собствения си език. — Той ни говори за Исус Христос, за Светия Дух, и за Небесния Отец.

Не го убиват с камъни, нито го хвърлят в затвор. Три хиляди души се обръщат и приемат кръщението.

Ние, след като помагаме на апостолите, които кръщават, възхваляваме Бог-Отец чрез Неговия Син Исус Христос, също се чувстваме замаяни от присъствието на Светия Дух.

„Assumpta est Maria in coelum: gaudent angeli!“ — „Отнесена е св. Дева Мария на небето; тържествуват ангелите!“

Така пее Църквата. — И със същия изблик на радост и ние започваме да съзерцаваме тази тайна от святата Броеница.

Божията Майка е заспала. Близо до нейното легло се намират дванадесетте апостоли. Св. Матия вече заема мястото на Юда.

А ние, възползвайки се от тази изключителна чест, стоим редом с тях.

Исус желае да приеме Своята майка с тяло и душа в небесната слава. — И небесното войнство се явява в цялото си великолепие, за да приветства Божията майка. А ние, като малки деца, се хващаме за края на прекрасната синя мантия на св. Дева Мария и така можем да съзерцаваме тази чудна сцена.

Святата Троица приема и изпълва с почести тази, която е дъщеря, майка и Божия невеста… А величието на св. Богородица е толкова възвишено, че и ангелите се питат: „Коя ли е тази?“.

Ти си цялата хубава и петно в Теб няма. Затворена градина си, сестрице моя, невесто, заключен кладенец, запечатан извор. — „Veni: coronaberis.“ — „Ела, и ще бъдеш увенчана.“ (Пес. 4:7,12, 8).

Ако имахме тази власт, ние също бихме я направили царица и господарка на цялото творение. „И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце; под нозете й беше месечината, а на главата й имаше венец от дванадесет звезди.“ (Откр. 12:1). Св. Дева Мария поправи злините, нанесени от грехопадението на Ева, и с петàта си смаза главата на адската змия. Тя е Божията избраница, Божията майка и невеста.

Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух я увенчават за царица на Вселената. На нея отдават чест светите ангели, към тях се присъединяват и патриарсите, пророците, апостолите, мъчениците, изповедниците, девиците, всички светци и всички грешници, и ти, и аз.