СКРЪБНИ ТАЙНИ

Молете се, за да не паднете в изкушение. — А св. ап. Петър заспива, както и другите апостоли. — И ти, мой малък приятелю, и ти спиш… Също и аз съм задрямал като св. ап. Петър.

Исус, натъжен и изоставен, изпитва такава неописуема мъка, че капки от Неговата кръв оросяват земята. Той е на колене върху твърдата земя и постоянства в молитвата; плаче за теб… и за мен, а тежестта на човешките грехове Го смазва.

„Pater, si vis, transfer calicem istum a me!“ — „Отче, отклони от Мен тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както искаш Ти.“ (Марк 14:36).

И Му се явява ангел от небето, който го подкрепя.

— Исус е в агония.

— Той продължава да се моли още по-силно, приближава се към нас, спящите, и ни увещава: „Станете и се молете, за да не паднете в изкушение!“ (Лука 22:46)

Юда се приближава и целува Христос. Мечът на св. ап. Петър блясва в мрака на нощта. Исус казва: „Като срещу разбойник сте излезли.“ (Марк 14:48).

Ние сме страхливци, защото Го следваме отдалеч, въпреки това бдим и се молим.

— Молитва… молитва…

Пилат казва: „У вас има обичай да ви освобождавам по един затворник за Пасха. Кого искате да ви освободя — Варава, разбойникът, осъден заедно с други за убийство, или Исус?“ (Мат. 27:17). „За Него - смърт, а Варава да бъде освободен!“ — крещи тълпата, подстрекавана от своите водачи (срв. Лука 23:18).

Отново говори Пилат: „А какво да направя с Исус, наричан Христос?“ (Мат. 27:22). „Crucifige eum!“ - „Разпни Го!“ (Марк 15: 14).

За трети път Пилат им казва: „Но какво зло е извършил Той? Не намерих в Него нищо, което да заслужава смърт. “ (Лука 23:22).

Тълпата още по-силно вика: „Разпни Го! Разпни Го!“(Марк 15:14).

Тогава Пилат, като иска да угоди на тълпата, пуска на свобода Варава, а нарежда Исус да бъде бичуван и разпнат. Той е завързан за един стълб, целият в рани. Ударите на бича отекват по Неговото измъчено тяло; по непорочното Му тяло, което страда заради твоето греховно тяло.

— И още удари. Още по-безпощадни. И още, и още… Това е пределът на човешката жестокост. Накрая, уморени, отвързват Исус.

— Христос не издържа повече и пада полумъртъв на земята като червей.

А ние сме като онемели. Няма нужда от думи. Гледай Го, съзерцавай Го дълго.

След всичко това… все още ли се боиш от обезщетяването?

Желанието на Христос да страда за нас е вече удовлетворено.

Водят нашия Господ в двора на преторията и там свикват цялата свита на Пилат (Марк 15:16). — Грубите войници събличат дрехите от пречистото Му тяло. — Обличат Исус с една стара и мръсна багреница и Му дават да държи копие, вместо скиптър.

Полагат върху главата на Христос венец от тръни и започват да се гаврят с Него… „Ave Rex Iudaeorum!“ — „Привет, Царю Юдейски!“ (Марк 15:18). Бият Го по главата, удрят Му плесници и Го заплюват.

Исус, увенчан с тръни и облечен в пурпурни дрипи, е представен пред събралия се народ: „Ecce homo!“ — „Ето човекът!“. А първосвещениците и техните слуги отново крещят: „Разпни Го! Разпни Го!“ (Йоан 19:5-6).

А нима ние никога не сме увенчавали Христос с тръни? Нима не сме Му нанасяли удари? Не сме ли Го заплювали?

Господи, никога вече няма да се отнасяме така с Теб! И с това твърдо и ясно решение приключват тези десет „Радвай се,…“.

Натоварен с Кръста, Исус върви към мястото, наречено „Лобно“, на еврейски: „Голгота“ (Йоан 19:17).

— Хващат някой си Симон Киренеец, който се връща от полето, и стоварват върху него кръста, за да го носи след Исус (Лука 23:26).

Пророчеството на Исаия (Исаия 53:12) се изпълва: „Cum sceleratis reputatus est.“ — „Към престъпниците беше причислен.“; понеже водеха други двама злодеи, за да бъдат погубени заедно с Него (Лука 23:32).

Мой малък приятелю, ние скърбим, защото съпреживяваме страданието на Нашия Господ Исус Христос. — Виж с каква обич Той прегръща кръста. — Научи се от Него.

— Христос носи кръста заради теб — носи го и ти заради Христос.

Но недей да влачиш кръста, а го носи изправен, защото ако го носиш така, той вече няма да е обикновен кръст, а ще бъде… Светият кръст. Не се примирявай с кръста, защото примиряването е знак на недостатъчно благородство.

Обичай кръста. Когато наистина го заобичаш, твоят кръст ще бъде по-лек. И, подобно на Исус, и ти ще срещнеш по пътя Божията майка.

Готов е тронът за юдейския Цар, Исус от Назарет. Той не се гърчи от болки когато Го приковават на Кръста, а търпи колкото може, и разтваря ръце като Свещеник, който пребъдва навеки.

Войниците вземат свещените одежди, разделят ги на четири части, а за долната дреха хвърлят жребий — чия да бъде. — Така за пореден път се изпълват думите от Писанието: „Разделиха дрехите Ми помежду си, а за облеклото Ми хвърлиха жребий.“ (Йоан 19:23-24).

Сега Той е издигнат… - В подножието на кръста, близо до своя Син, стои Божията майка, а до нея Мария, жената на Клеопа, и Мария Магдалина. Там е и св. ап. Йоан, ученикът, когото Той обичаше. „Ecce mater tua!“ — „Ето Майка ти!“: Той ни дава Своята майка за наша майка.

Преди това Му бяха дали да пие оцет, смесен с жлъчка, но Той вкуси и не поиска да пие (Мат. 27:34).

Сега, обаче, Той изпитва жажда… Жажда за обич и за души. „Consummatum est!“ — „Свърши се!“ (Йоан 19:30).

Погледни, Той претърпя всичко това заради теб… и заради мен. Защо не плачеш?