РАДОСТНИ ТАЙНИ

Приятелю, не забравяй, че пред Бог ние сме като малки деца.

Св. Дева Мария е в своя дом и е вглъбена в гореща молитва. Ти би могъл да бъдеш в този дом някой неин близък, а може би слуга, любопитко или съсед… А пък аз, понеже съм никой, решавам да се скрия зад теб и смаян да съзерцавам сцената: архангелът съобщава Благата вест… „Quomodo fiet istud, quoniam virum non cognosco?“ — „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ (Лука 1:34).

В противовес на тези думи на нашата небесна Майка ми идват на ум всички човешки низости…, също и моите.

Как ненавиждам тези низости!… Колко неизпълнени решения!

„Fiat mihi secundum verbum tuum“ — „Нека ми бъде по думата Ти“ (Лука 1:38). И в очарованието от тези целомъдрени думи: „Словото стана плът…“.

Първата десетица е на приключване…, затова искам преди всеки друг човек да кажа на моя Господ: „Исусе, обичам Те!“.

Сега вече, мой малък приятелю, би трябвало да си се научил сам да се оправяш. Придружи с радост св. Йосиф и святата Дева… и ще научиш за традициите в дома на Давид.

Ще чуеш разказа за св. Елисавета и Захария, ще изпиташ умиление при вида на целомъдрената любов на св. Йосиф и сърцето ти ще тупти силно всеки път, когато чуеш името на Младенеца, който ще се роди във Витлеем…

Хайде, бързо да тръгваме към хълмистата страна, към града Юдейски (Лука 1:39). Пристигнахме. Това е къщата, където ще се роди св. Йоан Кръстител. Св. Елисавета с благодарност отправя хвалебствени слова към майката на своя Спасител: „Благословена си ти между жените и благословен е Плодът на твоята утроба! Откъде ми е тази чест: да дойде при мен Майката на моя Господ?“(Лука 1:42-43)

Св. Йоан потрепва от радост в утробата на майка си… (Лука 1:41).

— Св. Дева Мария започва смирено да величае Бога.

— А ние, които сме горделиви, обещаваме от сега насетне да бъдем смирени.

През онези дни излиза заповед от император Август да се направи преброяване на цялата Римска империя. Затова всеки трябва да отиде да се запише в своя роден град. Св. Йосиф, който е от дома и от рода Давидов, тръгва заедно със св. Дева Мария от Назарет към юдейския град Витлеем (Лука 2:1-5).

Нашият Господ Исус Христос се ражда в същия този град Витлеем. Той се ражда в един обор, защото не се намира място в страноприемницата. — Неговата майка Го повива в пелени и Го полага в ясли (Лука 2:7).

Студ и нищета. — Аз започвам да помагам на св. Йосиф. Колко е добър св. Йосиф! Той ме смята за свое дете; позволява ми да взема в ръце Младенеца, и аз прекарвам с Него часове наред, и Му казвам нежни и пламенни слова!…

Прегръщам Младенеца — прегърни Го и ти — преспивам Го и Му пея, наричам Го „Цар“, „Обич“, „Бог мой“, „Едничък мой“, „Всичко мое“!… Колко е красив Младенецът… и колко кратка се оказва тази десетица!

Когато настъпва времето за очистването на майката, тя и Младенецът трябва да отидат в Йерусалим, за да Го представят пред Господ, според Мойсеевия закон (Лука 2:22).

Приятелю мой, този път ти можеш да носиш клетката с гургулиците. Виждаш ли как непорочната св. Дева Мария се подчинява на Старозаветния закон, въпреки че в нея няма нищо нечисто?

Дано се поучиш от нейния пример, за да не постъпваш глупаво, а да изпълняваш винаги Божия закон, каквото и да ти струва това.

Ние сме тези, които се нуждаем от очистване! — Нека обезщетяваме за обидите нанесени на Бога, и ще бъдем изпълнени с Неговата обич, която ще изгори нечистотиите на нашата душа и ще възпламени със своя божествен огън бедното ни сърце.

Един праведен и благочестив мъж, воден от Светия Дух, влиза в храма. На него му е било предсказано, че няма да умре, докато не види Христос; той поема Месията в ръцете си и казва: „Сега освобождаваш Твоя раб, Господи, според думата Си, с мир…, защото очите ми видяха Твоето спасение.“ (Лука 2:25-30).

Къде е Исус? — Свята майко, къде е Младенецът? — Св. Дева Мария плаче.

— Напразно ние тичаме от група на група, от керван на керван: никой не Го е виждал.

— Св. Йосиф се опитва да сдържи сълзите си, но и той започва да плаче… Тъжим и ние.

Аз, като непохватно дете, ридая неутешимо и скърбя пред небето и пред земята… за всички онези пъти, когато съм губил Христос, без ни най-малко да се покая.

— Господи, не искам повече да Те губя…

В този момент, ние двамата сме обединени от една и съща мъка, както преди бяхме изпаднали в едно и също състояние заради греха, и нашите души стенат, и изговаряме думи на покаяние, които е по-добре да не се записват.

След три дни търсене, намираме Христос, който разговаря с израелските учители; ние ликуваме, но в същото време оставаме силно впечатлени от това, че, за да служим на Небесния Отец, е необходимо да се откъснем от нашите близки.