Молете се, за да не паднете в изкушение. — А св. ап. Петър заспива, както и другите апостоли. — И ти, мой малък приятелю, и ти спиш… Също и аз съм задрямал като св. ап. Петър.

Исус, натъжен и изоставен, изпитва такава неописуема мъка, че капки от Неговата кръв оросяват земята. Той е на колене върху твърдата земя и постоянства в молитвата; плаче за теб… и за мен, а тежестта на човешките грехове Го смазва.

„Pater, si vis, transfer calicem istum a me!“ — „Отче, отклони от Мен тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както искаш Ти.“ (Марк 14:36).

И Му се явява ангел от небето, който го подкрепя.

— Исус е в агония.

— Той продължава да се моли още по-силно, приближава се към нас, спящите, и ни увещава: „Станете и се молете, за да не паднете в изкушение!“ (Лука 22:46)

Юда се приближава и целува Христос. Мечът на св. ап. Петър блясва в мрака на нощта. Исус казва: „Като срещу разбойник сте излезли.“ (Марк 14:48).

Ние сме страхливци, защото Го следваме отдалеч, въпреки това бдим и се молим.

— Молитва… молитва…