Сега Учителят наставлява Своите последователи. Той им отваря ума, за да могат да разбират Писанията и ги приканва да свидетелстват пред хората за Неговия живот, за Неговите чудеса, за страданията и смъртта Му, и за славното Му възкресение (Лука 24:45-48).

След това ги извежда вън до Витания, и издигайки ръцете Си, ги благославя. ”И, докато ги благославяше, Той се отдели от тях и започна да възлиза на небето...“ (Лука 24:50), ”... и облак Го скри от очите им.“ (Деян. 1:9).

Исус отива при Своя Отец. Двама ангели в бели дрехи се приближават до нас и ни казват: ”Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето?“ (Деян. 1:11).

Св. ап. Петър и останалите се връщат в Йерусалим — ”...cum gaudio mango...“ — ”... с голяма радост...“ (Лука 24:52).

— Сега всички ангелски чинове, заедно с блажените души, отдават на Богочовека Христос цялата почит, слава и обожание, които Той заслужава.

А ние тъгуваме и се чувстваме осиротели, затова търсим утеха при Божията майка.