Не желай да бъдеш голям! — Винаги бъди дете, чак докато склопиш очи от старост. — Когато едно дете се спъне и падне, никой не обръща внимание на това: просто баща му се притичва на помощ, повдига го и с това въпросът приключва.

Когато падне някой възрастен обаче, първото, което буди, е смях, като много рядко първоначалната насмешка отстъпва място на състраданието. — При всички положения се смята, че възрастните трябва да се изправят без чужда помощ.

Тъжният опит показва, че ежедневието е изпълнено със спъвания и падания. Какво тогава щеше да стане с теб, ако всяко падане не те превръщаше все повече и повече в дете?

Не желай да бъдеш голям! Остани си Божие дете, така че, когато паднеш, Сам Бог-Отец да ти Се притече на помощ и да те повдигне със Своята десница!