Казваш, че този твой приятел води чист живот, че често приема Светите Тайнства и че е добър студент. — Въпреки това той не се „включва“. Щом започнеш да му говориш за жертви и апостолат, той се натъжава и си отива.

Не се тревожи. — Това не се дължи на липса на ревност от твоя страна. Това е буквално повторение на случая, за който говори eвангелистът: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и го раздай на бедните“ (саможертва)…; „и ела, и Ме следвай“ (апостолат). Юношата от Святото Евангелие също си отишъл натъжен — „abiit tristis“ — защото не пожелал да откликне на благодатта.