260

Чувстваш се тъжен и унил… Не ме учудва — това е облакът прах, който се вдигна след твоето падение. Но стига вече терзания! Та нали вятърът на благодатта отнесе този облак надалеч?

И още нещо — ако не отхвърлиш тази потиснатост, тя може да се превърне в маска, под която да се скрие твоята горделивост. — Да не би да си се сметнал за съвършен и безгрешен?

Предмети
Този параграф на друг език