161

Преливаш от любвеобилност… — Казвам ти: винаги обичай своите ближни! — Но — и тук ме чуй добре, апостолска душо — това другото чувство, което Самият Господ е вложил в сърцето ти, е за Него и за никого другиго. — И не е ли вярно, че когато махаш някой катинар от твоето сърце — а ти имаш нужда от седем катинара — не веднъж на твоя духовен хоризонт се е показвал облакът на съмнението?… И колкото и да са били чисти подбудите ти, започваш да се питаш: дали не отидох твърде далеч във външните проявления на човеколюбие?

Предмети
Този параграф на друг език