Веднъж ми каза, че се чувстваш като някакъв повреден часовник, който звъни не когато трябва: когато се молиш — си хладен, сух и безчувствен, а пък когато най-малко го очакваш — на улицата, в ежедневните грижи, сред градския шум и бъркотия или в творческата тишина на твоето работно място — изведнъж с изненада усещаш, че се молиш… Това ли наричаш ти молитва без време?

Може и така да е, но не пропускай да се възползваш и от това звънене на твоя вътрешен часовник, защото Духът духа, накъдето си пожелае!