ТАКТИКА

Християнино, помни, че като живееш сред твоите близки, ти си като камък, хвърлен в езеро. — Със своя пример и слово ти образуваш кръгове — първо един, след това друг, трети… — все по-широки и по-широки.

Разбираш ли сега величието на своето апостолско дело?

Каква е тази лудост — всичко живо да бяга от своето място? — Какво би станало, ако всеки мускул в човешкото тяло поискаше да е някъде другаде, а не там, където трябва да бъде?

Ето я истинската причина за хаоса в света. — Чедо мое, стой твърдо на своето място — оттам можеш много да допринесеш за изграждането на Божието царство!

Има нужда от лидери! Укрепвай волята си, за да можеш един ден да бъдеш добър лидер, ако такава е Божията воля. Не виждаш ли как действат проклетите тайни организации?

Те никога не са печелели доверието на мнозинството. — В своите бърлоги те подготвят хора демони, които възбуждат тълпите, довеждат ги до безумие, увличайки ги след себе си в пропастта на всевъзможни безредия… и най-накрая в ада. — Те носят в себе си и сеят прокълнато зърно.

Само ако пожелаеш, ще можеш да носиш в себе си хиляди пъти благословеното и безпогрешно Божие Слово. Ако си щедър…, ако откликваш със своята святост, ще осветиш и другите — така се изгражда царството Христово: „omnes cum Petro ad Jesum per Mariam“ — „всички със св. ап. Петър, към Христос, чрез св. Дева Мария“.

Има ли лудост, по-голяма от тази златното зърно да се хвърля наслука и да се оставя да гние по земята? — Това е лудост само на пръв поглед. Без нея и нейната щедрост не ще има

реколта. Чедо мое, твоята сеитба щедра ли е?

Изгаряш от желание да блестиш като звезда, да бъдеш светлина, запалена високо в небето?

Но много по-добре е да гориш като факел и скришно да разпалваш всичко, до което се докосваш. — В това се състои апостолското ти дело, затова си на тази земя.

Върховна глупост е да служиш за глашатай на противника; а ако на всичко отгоре противникът е и Божи враг, това е тежък грях. — Затова, що се отнася до професионалната област, никога няма да кажа добра дума за ерудицията на онзи, който я използва като трибуна, за да напада Църквата.

Напред, в галоп!… Действие, действие! — Треска за действие… Великолепни строежи…

Иначе, духовно погледнато — шперплат, евтина хартия, пребоядисан картон… Галоп! Действие! — Безброй хора се суетят — отиват нанякъде, после се връщат…

Така е, защото работят само за сегашния момент. Те винаги са „в настоящето“… — Но не и ти!

Ти трябва да гледаш на действителността чрез очите на вечността, като поставиш в „настоящето“ и края, и миналото…

Винаги запазвай спокойствие! — Води сериозен духовен живот! Не препускай в галоп; и откажи се от тази лудост да искаш да си на друго място… Тогава ти, като някакъв мощен генератор, от мястото, където се намираш, ще можеш да даваш на мнозина както енергия, така и светлина, без да губиш своята енергия и светлина!

Не си създавай врагове, а само приятели! — Приятели, поставени отдясно, които са ти направили или искат да ти направят добро, и приятели, поставени отляво, които са ти нанесли щети или са се опитали да го направят.

Разказвай за своите апостолски начинания само ако желаеш да насърчиш своя ближен!

Живей незабелязано — така, както Христос живя цели тридесет години.

Йосиф от Ариматея и Никодим посещават Христос тайно както в обикновените часове, така и в часа на Неговата прослава. Но когато всички Го изоставят, те са безстрашни и заявяват смело — „audacter“ — пред властите своята преданост към Христос. — Поучи се от тях!

Не се тревожете, ако „ви познават“ по вашите дела. — Това е Христовото благоухание. — Освен това, ако винаги работите само за Него, радвайте се, че се сбъдват думите на Свещеното Писание „…за да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“.

„Non manifeste, sed quasi in occulto“ — „не явно, но някак си тайно“: така отива Христос на честването Разпъване на шатри.

По същия начин придружава Клеопа и неговия спътник по пътя за Еммаус. — Така се явява и на св. Мария-Магдалина след възкресението.

И точно по същия начин — „non tamen cognoverunt discipuli quia Jesus est“ — „но учениците не познаха, че е Исус“ — Той се появява на чудния риболов, за който ни разказва св. ев. Йоан.

И още по-скрит Той пребъдва — от обич към хората — в Святото Причастие.

Да строят ли великолепни сгради и внушителни палати…? Да строят! Ние обаче искаме души — да оживотворяваме душите, които ще обитават тези сгради… и палати!

Какви прекрасни жилища се приготвят за нас!

Как ме накара да се разсмея и същевременно да се замисля, когато сподели с мен тази очевидна истина: „Аз винаги забивам гвоздеите откъм върха!“.

Съгласен съм с теб — много по-добра апостолска работа вършиш с един непринуден разговор, отколкото с ораторстване на публично място, пред хиляден народ.

Въпреки това, когато трябва да се ораторства, бъди оратор!

Отделното усилие на всекиго от вас е безплодно, ако е откъснато от усилията на другите. Но ако ви свързва Христовата обич, ще останете учудени от това колко плод може да бъде принесен!

Казваш, че копнееш да бъдеш мъченик. — Нека тогава ти възложа едно съвсем обикновено мъченичество: да бъдеш апостол, но да не издаваш, че си такъв; да бъдеш мисионер, но да не се наричаш такъв; да си Божи човек, а да изглеждаш човек от света… — с една дума: да живееш незабелязано!

Разбира се — направи го смешен със собствените му думи. — Кажи му, че отдавна не е в крак с времето. Направо не е за вярване, че все още има хора, решили веднъж завинаги, че няма по-прекрасно средство за придвижване от дилижанса. Става дума за онези, които все още вадят от мухлясалия сандък волтериански идеи или отдавна дискредитираните либерални идеи от XIX век.

Какви разговори! Какво падение и каква погнуса! — И трябва да живееш с тях в канцеларията, в университета, в операционната зала…, в света.

Ако ги помолиш да замълчат, започват да се подиграват с теб. — Ако се намръщиш — упорстват. — Ако си отидеш — продължават да празнословят.

Какво да направиш? Преди всичко моли се за тях и обезщетявай за обидите, нанесени на Бога. А след това излез им мъжествено насреща и употреби апостолата на „силния език“. — Като се видим, ще ти прошепна на ухото някой друг израз.

Да вкараме в добро русло „промислителните неблагоразумия“ на младежта.

Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език