БОЖИЯТА СЛАВА

Добро нещо е да отдаваме слава на Бога, без да си вземаме предплати (женa, деца,почести…), от онази слава, на която ще се наслаждаваме в пълнотата на общението ни с Него във вечния живот…

Освен това Той е щедър и въздава сто за едно. Това е вярно също и по отношение на децата. — Мнозина се отказват да имат деца за Негова слава и в замяна получават хиляди деца по дух — каквито сме ние за нашия Небесен Отец.

„Deo omnis gloria“ — „Цялата прослава да бъде само за Бога!“ Това е решително признание на собственото ни нищожество. Исус е всичко, а ние без Него не струваме нищо. Нашето пустославие би било само „пуста слава“; би било един вид светотатствена кражба. Това „аз“ не трябва да се появява никъде.

„Без Мен не можете да направите нищо“ — така казва нашият Господ. — Казал го е на теб и на мен, за да не си приписваме успехи, които са единствено Негови. — „Sine me, nihil…“.

Как се осмеляваш да използваш тази искра от Божествената премъдрост — т.е. твоя човешки разум — за нещо друго, освен да въздаваш слава на твоя Господ?

Ако целта на нашия живот не беше Божията прослава, той щеше да бъде достоен за презрение и омраза.

Отдай на Бога „цялата“ прослава. — С помощта на Божията благодат изтръгни от своите дела всичко онова, което напомня за човешка горделивост и самодоволство.

„Deus meus es tu, et confitebor tibi: Deus meus es tu, et exaltabo te.“ — „Ти си мой Бог: ще Те славя; Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям.“ Какъв прекрасен житейски девиз… за апостол от твоята величина.

Нека никакво друго чувство да не те обвързва на земята — само Божествената жажда да отдадеш слава на Христос, а чрез Него, с Него и в Него — на Небесния Отец и на Светия Дух.

Поправяй се! — Веднъж, втори път, постоянно. — Би било жалко, ако тази твоя победа се окаже безплодна поради факта, че си действал от човешки подбуди!

Чистота в намеренията! — От една страна, не е трудно да разпознаеш внушенията на горделивостта и плътските импулси, да се пребориш с тях и да ги победиш с помощта на Божията благодат.

Но от друга — съображенията, от които действаме по един или друг начин, често са мъгляви — дори в най-светите дела… а някъде дълбоко в себе си чуваш глас, който нашепва, че са чисто човешки… Гласът е толкова изкусен, че в душата ти се промъква безпокойство: работя ли както трябва, от чиста Обич, единствено за Бога и за Негова прослава?

Винаги, когато се почувстваш така, реагирай незабавно с думите: „Господи, за себе си нищо не искам. Всичко да бъде от чиста обич и само за Твоя прослава!“.

Със сигурност ти пречисти своите намерения, когато каза: „От този момент насетне се отказвам от всякаква човешка благодарност и награда“.