СМИРЕНИЕ

Когато получаваш одобрения за твоите постижения, спомни си за подигравките, последвали твоите поражения.

Не се стреми да бъдеш като позлатена табела, окачена на високо здание: колкото и силно да блести и колкото и високо да стои, тя с нищо не допринася за здравината на зданието.

— Бъди по-скоро като скрития в основите стар камък: долу под земята, където никой не те вижда, ти поддържаш зданието, за да не се срути.

Господи, колкото повече ме величаят, толкова повече ме смирявай, като ми припомняш какъв бях преди и какъв отново мога да стана, ако ме изоставиш!

Не забравяй, че не си нищо повече от един… съд за отпадъци. — Затова, ако Божественият Градинар те вземе, изтърка те и те изпълни с великолепни цветя, то нито ароматът, нито цветовете, които скриват твоята грозота, не трябва да те възгордяват.

— Смири се! Не знаеш ли, че си един съд за отпадъци?

Когато наистина се видиш такъв, какъвто си, пренебрежението на другите би трябвало да ти се струва нещо съвсем естествено.

Да се самоунижаваш не е смирение. Смирение е да търпиш унижения заради Христос.

Ако ти познаваше себе си, всяко пренебрежение от страна на другите би те радвало; а сърцето ти би скърбяло при всяко тяхно хвалене и величаене.

Да не ти е мъчно, че другите виждат твоите грешки. Оскърбяването на Бога и съблазънта, която можеш да причиниш — ето кое трябва да ти причинява мъка.

— Освен това, нека знаят какво представляваш и нека те презират. — Не се огорчавай от това, че си нищо, защото така Христос ще трябва да ти даде всичко.

Ако живееше според подбудите, които чувстваш в сърцето си и които твоят разум ти диктува, ти щеше постоянно да си проснат на земята като някакъв мръсен и презрян червей… пред Самия Бог, пред Този, Който те търпи от толкова време.

Колко ценно нещо е смирението! — „Quia respexit humilitatem…“ — „Защото милостиво погледна смирението…!“ В дома на Захария св. Дева Мария възвеличава смирението със своя възторжен химн повече от вярата, повече от обичта и от непорочната чистота: „Затова, че Той милостиво погледна смирението на Своята рабиня, и ето от сега ще ме наричат блажена всички народи“.

Ти си нечиста и паднала прах. И въпреки че силата на Светия Дух те издига над всички земни неща и те прави да блестиш като злато, отразявайки върху твоята немощ царствените лъчи на Христос — Слънцето на Правдата, ти не забравяй своето състояние.

Един миг на горделивост би те сгромолясал отново на земята и ти би престанал да бъдеш светлина, превръщайки се отново в кал.

Точно ти ли се гордееш? За какво?

Горделив ли си? — Но защо?… Само след няколко години или след няколко дни ти ще се превърнеш в един куп отвратителна гнилота: червеи, зловоние, нечисти парцали от погребалния саван… и никой на земята не ще си спомня вече за теб.

Колкото и да си учен, известен, красноречив и влиятелен, ако не си смирен, нищо не струваш. — Отсечи, изтръгни това „аз“, което притежаваш във висша степен! — Бог ще ти помогне; и чак тогава ще можеш да работиш за Христос в последните редици на Неговата армия от апостоли.

Такова фалшиво смирение има само едно име: хитруване. По този начин ти, с твоето привидно смирение, се отказваш от права…, които в действителност са задължения.

Признай смирено своята немощ и така ще можеш да кажеш заедно със светия апостол: „Cum enim infirmor, tunc potens sum“ — „Когато съм немощен, тогава съм силен“.

След една сърдечна и съкрушена изповед ти ме запита: „Отче, как можете да понасяте толкова нечистота?“.

— Аз замълчах, мислейки, че щом твоето смирение те кара да се чувстваш така — нечистота, една купчина нечистота — ние все още можем да направим нещо наистина велико от цялата твоя окаяност.

Виж колко смирен е нашият Господ Исус Христос: Неговият трон в Йерусалим бе едно осле!…

Смирението е също така и един добър път за постигане на вътрешния мир. Казал го е Самият Исус: „Поучете се от Мен, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си!“.

Не е липса на смирение да признаеш напредъка на твоята душа. — Така ще можеш да благодариш на Бога още по-съзнателно.

— Не забравяй обаче, че си един бедняк, облечен в скъпа дреха, взета назаем.

Себепознаването ни води за ръка към смирението.

Никакво фалшиво смирение не бива да отслабва непреклонността, с която следваш правилата в своето апостолско дело. — Но непреклонност далеч не означава горделивост, а точно обратното: устойчивост (сила) — една от главните добродетели.

Хубав урок получи за своята горделивост. — Тъкмо когато реши, че можеш всичко сам, без чужда помощ, Бог за миг те изостави и ти веднага се провали.

— Бъди смирен и винаги ще имаш Неговата всесилна подкрепа!

Време е да отхвърлиш тези горделиви мисли — ти си като четката в ръката на някой художник.

— Кажи ми за какво служи една четка, която не се движи според волята на художника?

Ти, който си толкова празен и самонадеян, приканвам те да помислиш върху писаното от пророк Исаия, който казва, че си като „капка вода или роса, която пада на земята и едва се забелязва“!