ОЩЕ ЗА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

Ще ти доверя една тайна, но така, че всички да я чуят: причината за кризата на днешния свят е липсата на свети хора.

— Във всяка човешка дейност, Бог иска да има „Свои хора“. — А после… „Рax Christi in regno Christi!“ — нека има мир Христов в Царството Христово!

Твоето Разпятие. — Като християнин ти би трябвало да носиш винаги със себе си своето Разпятие: да го поставяш на работната си маса; да го целуваш преди да си легнеш и когато ставаш. И когато бедното ти тяло започне да се бунтува срещу душата, тогава също го целувай.

Не се страхувай да се обръщаш към нашия Господ с Неговото име — Исус — и да Му казваш, че Го обичаш.

Старай се да отделяш всеки ден няколко минути за онова благословено усамотяване, което е толкова необходимо за доброто състояние на твоя духовен живот.

Пишеш ми: „Простодушието е много важно за християнското съвършенство. А на мен точно това ми липсва. Искам да го придобия с Неговата и с Вашата помощ“. — Ще имаш и Неговата, и моята помощ. — А ти направи това, което зависи от теб!

Още преди векове Йов е казал, че човешкият живот е низ от тежки трудове. — Но има мързеливци, които още не са го разбрали.

Няма да е прекалено, ако наречем духовния живот „военна тактика“. — Стреми се всеки ден да воюваш на позиции, които са далеч от главните крепостни стени на твоя замък.

Врагът напада именно тези предни позиции, за да попречи: на твоето малко умъртвяване на плътските страсти, на постоянната молитва, на реда в работата, на плана, към който ежедневно се придържаш. Тогава става много трудно за него да достигне до слабо укрепените кули на твоя замък. — Но и да успее, не ще може да ти навреди.

Пишеш ми: „Моята радост и моят мир! Без мир никога не ще имам истинска радост. А мирът какво е? Нещо, тясно свързано с войната: мирът е следствие от победата. Следователно той изисква от мен една непрекъсната борба. Без борба не е възможно да имам мир“.

Виж само колко милостив е Бог, когато раздава правосъдие! — В човешките присъди този, който признае вината си, бива наказван. В Божия съд — му се прощава.

Благословено да бъде Святото Тайнство Покаяние!

„Induimini Dominum Iesum Christum“ — „Облечете се в Господ Исус Христос“, казва св. ап. Павел на римляните. — Посредством Тайнството Изповед ние се обличаме в Христос и се украсяваме с Неговите заслуги.

Духовната борба! Казваш, че тя има една свръхестествена цел, която остава скрита и непонятна за света; че тя е нашето призвание… — Духовната борба е най-силното средство срещу лесния път. Така че в края на краищата трябва да я заобичаме — така, както богопосветеният е длъжен да обича своята власеница.

Каква сила се съдържа в името ти, Господи! — Както обикновено, започнах писмото си с: „Исус да те пази!“. — Отговарят ми: „Вашето „Исус да те пази!“ в писмото Ви вече ми помогна да се избавя от не една сериозна беда. Нека Той опази и всички вас!“.

Ти ми каза: „Както винаги, Господ ми помага безкрайно щедро, затова ще се опитам да Му отговоря, като постъпвам с повече деликатност“. И аз нямаше какво да добавя към това.

Писах ти следното: „На теб се опирам, ти решавай какво да правим…!“. — Какво друго можехме да направим, освен да се опрем на Исус?

Мечтаеш да станеш мисионер! Неудържим си като св. Франциск Ксаверий. Искаш да завладееш за Христос цяла империя. Япония ли ще бъде или Китай, Индия

ли, Русия ли…, студените народи от европейския Север или пък народите на Америка, Африка и Австралия?… — Поддържай тези пламъци в твоето сърце, тази жажда за души… Но не забравяй, че има нещо друго, което те прави истински мисионер — покорството. И въпреки че си все още далеч от онези мисионерски земи, ти работиш едновременно „тук“ и „там“. Не чувстваш ли — като св. Франциск Ксаверий — ръката ти да е изиморена от това, че си извършил толкова много кръщения?

Да, ти ми казваше, че обичаш. — Добре, но колко обичаш? Обичаш ли, колкото скъперникът обича златото, майката — детето си, властолюбивият — почестите, или блудникът — своето удоволствие? — Не обичаш ли толкова? — Тогава ти не обичаш.

Колко труд полагат хората, за да защитят своите светски интереси! Мания за величие, мания за забогатяване, жажда за чувствени удоволствия. — Мъже и жени, богати и бедни, старци, възрастни, младежи, дори и деца: всички си приличат. — Ако ти и аз положим същия този труд за доброто на нашата душа, тогава вярата ни ще е жива и действена. И ще преодоляваме всички трудности в нашите апостолски начинания.

За теб като спортист колко е вярно това, което казва апостолът: „Nescitis quod iiqui in stadio currunt omnes quidem currunt, sed unus accipit bravium? Sic currite ut comprehendatis!“ — „Не знаете ли, че от тези, които бягат на стадиона, само един печели наградата, въпреки че всички бягат? Бягайте така, че да я спечелите!“.

Намери начин да се усамотиш! —Потърси Бог в себе си и се вслушай в Него!

Ти виждаш как в твоето сърце се раждат благородни мисли и свети желания. Подхранвай ги! — Защото те са като искра, която може да причини огромен пожар.

Апостолска душо, приятелството, което ти засвидетелства Исус; фактът, че от толкова години чувстваш Неговата близост, за теб нищо ли не значат?

Вярно е, че винаги наричам нашата Дарохранителница „Витания“… — Стани най-близък приятел с Учителя — като Лазар, Марта и Мария! — Тогава изобщо няма да ме питаш защо я наричам така.

Знаеш, че съществуват така наречените Евангелски съвети. Да спазваш тези съвети означава да имаш голямо сърце. — Казват, че малко хора вървели по този път. — Но мисля, че биха могли да бъдат много повече.

„Quia hic homo coepit aedificare et nonpotuit consummare!“ — „Този човек започна да строи, а не можа да довърши!“

Тъжен коментар, който — дали ще ти бъде спестен или не — зависи от теб. Защото имаш всички средства, за да довършиш зданието на твоето освещаване, а това са Божията благодат и твоята лична воля.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език