Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Път > ПОКАЯНИЕ > Глава 7
208

Да бъде благославяно страданието! Да бъде обичано страданието! Да бъде освещавано страданието!... Да бъде прославяно страданието!


209

За да завършим с успех училището на страданието, апостолът ни призовава да бъдем: ”spe gaudentes“ — ”радостни в надеждата“, ”in tribulatione patientes“ ”търпеливи в изпитанията“, ”orationi instantes“ ”постоянни в молитвата“.


210

Съизкупление: ето пътеката, която води към Живота.


211

Погреби чрез покаянието — в дълбокия ров, който твоето смирение ще изкопае — твоето нехайство в духовния живот и греховете, с които си обидил Бога. — По същия начин градинарят заравя в основата на дървото всички гнили плодове, сухи клонки и паднали листа. — И става така, че безплодното — иначе казано — онова, което е носело само вреда, бива използвано за увеличаване на плодородието. Научи се от паденията си да извличаш сила; т.е. от смъртта — живот.


212

Този Христос, както ти си Го представяш, не е истинският Христос. — В най-добрия случай това е неясният образ, който твоите замъглени очи могат да видят. — Очисти се! Изчисти твоя поглед чрез смирението и покаянието! Тогава няма да ти липсва ясната светлина на Обичта. Зрението ти ще стане съвършено и Този, Когото виждаш, наистина ще бъде Той.


213

Исус страда, за да изпълни волята на Небесния Отец... А ти, който също искаш да изпълниш Святата Божия воля, нима ще започнеш да се оплакваш, когато намериш като спътник в живота си страданието?


214

Кажи на тялото си: ”Предпочитам ти да си мой роб, отколкото аз роб на теб“.


215

Колко много се страхуват хората от жертвеното съизкупление. Колко страх предизвиква това у хората. О, ако тези хора можеха да пречистят подбудите си и да започнат да правят за Бога онова, което сега вършат, за да изпъкнат в обществото, те без съмнение щяха да станат светци!


216

Не се срамувай от това, че плачеш. Плачи! Когато са насаме с Бога, мъжете също плачат. Както казва цар Давид: ”Нощем ще полея със сълзи постелката си“.

С тези горещи мъжки сълзи можеш да пречистиш миналото си и да направиш сегашния си живот свръхестествен.


217

Искам да си щастлив на тази земя. — Това обаче никога не ще стане, ако не престанеш да се страхуваш от страданието. Защото, докато трае това наше земно ”пътуване“, щастието се състои именно в страданието.


218

Колко хубаво е да отдадеш живота си за Живота!


219

Щом като знаеш, че страданията — било то физически или душевни — са в действителност пречистване и духовна заслуга, тогава благодари на Бога за тях!


220

”Бог да ти дава здраве, братко!“ — Не оставя ли в теб известна горчивина това пожелание за телесно благосъстояние, с което някои просяци благодарят или искат милостиня?


221

Ако ние сме великодушни в доброволното жертвено съизкупление, Христос ще ни изпълни с благодат, за да обикнем и изпитанията, които Той Сам ще ни изпрати.


222

Нека чрез съизкуплението твоята воля изисква от чувствените сетива това, което другите душевни сили ќ отказват в молитвата.


223

Колко малко струва покаянието без непрекъснато умъртвяване на плътските страсти!


224

Страх те е от умъртвяването на плътските страсти ли? От това умъртвяване, чрез което получаваш Вечния живот? — А не ти ли е странно, че хората се подлагат на мъчителни хирургически операции, само и само за да удължат този жалък земен живот?


225

Най-големия ти враг — това си ти самият.


226

Отнасяй се към твоето тяло със снизхождение, но не с по-голямо снизхождение от това, което се проявява спрямо един враг и предател.


227

Щом като знаеш, че тялото ти е твой враг и че като враг на твоята святост е също враг и на Божията слава, защо се отнасяш към него толкова снизходително?


228

”Пожелаваме ви лека нощ!“ — ни казаха според приетия обичай. И един Божи човек добави: ”Колко недостатъчно пожелание!“.


229

С Теб, Исусе, колко е приятно страданието и колко светла тъмнината!


230

Страдаш ли? — Погледни — та нали Исусовото сърце не е по-малко от твоето? — Страдаш, казваш. Това само може да ти бъде от полза.


231

Строгият пост е покаятелно дело, много угодно на Бога. — Но поради една или друга причина бяха направени много отстъпки. — Затова не е зле по-често да практикуваш строгия пост, стига това да става с разрешението на твоя духовен наставник.


232

Мотиви за покаяние? Жертвено съизкупление, просба, благодарност — това са средства, за да вървиш напред... за теб, за мен, за другите, за твоето семейство, за твоето Отечество, за Църквата... И още хиляди други мотиви.


233

Не прави по-голямо умъртвяване на страстите си от това, с което се е съгласил твоят духовен наставник!


234

Ние облагородяваме страданието, като му даваме мястото, което му подхожда в духовното ни себеизграждане: като един начин да умилостивим Бог.


[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща