Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Път > УМЪРТВЯВАНЕ НА ПЛЪТСКИТЕ СТРАСТИ > Глава 6
172

Ако не умъртвяваш страстите в себе си, никога не ще бъдеш молитвена душа.


173

Казаната на място дума, шеговитите слова, които умишлено не изрече, любезната усмивка към този, който те отегчава, мълчанието пред несправедливото обвинение, благосклонният разговор с досадните и неканени събеседници, онова ежедневно необръщане на внимание на хилядите скучни и неприятни дребнавости на хората, които живеят с теб... Ако постоянстваш във всичко това, значи действително умъртвяваш своите страсти.


174

Не казвай: ”Този човек ми досажда“. — Мисли така: ”Той ми помага да стана по-свят“.


175

Няма идеал, който да се постига без жертви. Отречи се от себе си! Така прекрасно е да бъдеш жертва.


176

Колко пъти си взимал решение да направиш нещо малко за Бога..., но накрая — поради слабост — се оказва, че единственото, което можеш да Му поднесеш, е огорчението от това, че не си успял да изпълниш това толкова лесно решение!


177

Не пропускай случай да подчиняваш твоето лично мнение! — Това не е лесно, но е много угодно в Божиите очи.


178

Когато видиш един обикновен дървен кръст — захвърлен, пренебрегнат, без никаква стойност и без Разпнатия на него, не забравяй, че това всъщност е твоят кръст — кръстът, който носиш ден след ден, без утеха и далеч от хорските очи... Кръстът, който чака разпнатия, който липсва. И този разпнат трябва да бъдеш ти.


179

Търси умъртвявания, които не умъртвяват другите.


180

Където няма умъртвяване на плътските страсти, там няма добродетел.


181

Не вярвам, че умъртвяваш плътските си страсти, щом като пренебрегваш умъртвяването на сетивата, които подхранват чувствеността.


182

Да изпием до дъно горчивата чаша на настоящия живот. — Какво значение има дали ще страдаме още десет, двадесет или петдесет години! — Та нали после ни чака небето — завинаги, разбирате ли — завинаги? — Но дори да оставим настрана факта, че ни чака награда или наказание — ”propter retributionem“ — защо да не страдаме, ако така ще утешим нашия Господ Исус Христос, ще Го зарадваме, ще изкупим чужди грехове и ще се съединим с Него на Кръста... с една дума — ако страдаме заради Обичта?...


183

Колко нечистота влиза в душата през очите! Колко злини — като тази, постигнала Давид!... Опазете очите си и ще сте осигурили стража за своето сърце.


184

Защо трябва да се оглеждаш наоколо, щом носиш вътре в себе си ”твоя си свят“?


185

Светът се възхищава само на онази саможертва, която се превръща в сензация, защото не познава цената на скритата и мълчалива саможертва.


186

Трябва да се отдадеш изцяло, трябва да се отречеш от себе си напълно: необходимо е жертвоприношението да бъде цялостно!


187

Парадокс: за да Живееш, трябва да умреш!


188

Внимавай, защото сърцето е предател! — Дръж го заключено със седем катинара!


189

Всичко, което не те води до Бога, е примка. Скъсай я и я хвърли надалеч от себе си.


190

На една душа, която имала над себе си сприхав и груб предстоятел, Бог ќ внушавал да казва: ”Благодаря Ти, Боже, за това наистина божествено съкровище. Как бих намерила друг човек, който на всяка моя любезност да отговаря с ритници?“.


191

Побеждавай себе си всеки ден, още в първата минута, като ставаш точно в определен час и като не отстъпваш нито за миг пред леността.

Ако с Божията помощ се победиш, ти вече си спечелил много за целия ден.

Колко потискащо е да се чувстваш победен още при първата схватка!


192

Ти винаги излизаш победен... — Ако е така, следващия път си постави за цел да спасиш една душа, да я осветиш или да събудиш в нея призванието за апостолство... — Така аз ще съм сигурен в твоята победа.


193

Не бъди слабохарактерен, мекушав! — Време е вече да скъсаш с това странно снизхождение към самия себе си.


194

Ще ти кажа кои са съкровищата на човека тук на земята, за да не ги пропиляваш: глад, жажда, горещина, студ, болки, безчестие, бедност, самота, предателство, клевета, затвор...


195

Прав е онзи, който бе казал, че душата и тялото са двама неприятели, които не могат да се разделят, и двама приятели, които не могат да се търпят.


196

На тялото трябва да се дава малко по-малко от необходимото. Иначе веднага те предава.


197

Ако те са били свидетели на твоите слабости и низости, какво значение има, че ще бъдат свидетели и на твоето покаяние?


198

Ето кои са плодовете на душата, умъртвила страстите си: разбиране и търпимост към чуждите слабости и нетърпимост към собствените.


199

Ако пшеничното зърно не умре, остава безплодно. Не искаш ли да бъдеш пшенично зърно, да умреш чрез умъртвяването и да дадеш пълни класове? — Нека Исус благослови твоята нива!


200

Не се самопобеждаваш и не умъртвяваш страстите си, защото си горделив. — Казваш, че водиш покаятелен живот?! Не забравяй обаче, че горделивост може да има и в покаятелните дела... — Но нека ти дам и още някои основания: мъката, която изпитваш след твоето падение и след проявите на егоизма, тя какво е — истинско разкаяние ли е, или просто яд от това, че осъзнаваш колко си слаб? — Ако знаеш само колко си далеч от Исус, когато не си смирен — дори и ако твоите самобичувания ти оставят всеки ден нови белези!


201

Вкус на пелин, на жлъчка и оцет в изсъхналата и напукана уста — дори тези телесни усещания бледнеят пред горчивините, които сега тровят душата ти. — Така е защото ”от теб се иска повече“, а ти не знаеш как да го дадеш. — Смири се! Ако наистина правеше всичко, което е по силите ти, мислиш ли, че щеше да изпитваш тази горчивина в тялото и духа?


202

Ти искаш да си наложиш доброволно едно наказание заради твоята леност и заради това, че не си всеотдаен. — Добре! Нека обаче това наказание бъде благоразумно, наложено като на един враг, който същевременно е и твой брат.


203

За нас, бедните хора, радостта винаги оставя след себе си малко горчивина, дори и тогава, когато тя има духовни подбуди. — А ти какво си мислеше? — Тук на земята страданието е солта на нашия живот.


204

Колцина от онези, които биха се подложили на кръстно разпятие пред смаяните погледи на хилядно множество, са способни да понесат по християнски начин малките несгоди на ежедневието? Разсъди добре кое от двете е по-героичното.


205

Спомняш ли си как четохме заедно за обикновения наглед, но героичен живот на онзи Божи човек? — Научихме, че цели ”месеци и години“ (какво счетоводство си е водил при изпитването на съвестта!) се е борил с желанието сида яде масло за закуска: веднъж излизал победител, друг път пък бивал побеждаван... Така и го е записал: ”Днес ядох масло“, или: ”Днес успях да пропусна маслото“.

Де да можехме и ние да изживеем една подобна ”маслена трагедия“!


206

Настъпва героичната минута. — Време е за ставане от леглото. Без миг колебание, обърни се мислено към небето и стани веднага! — Героичната минута! Ето ти едно умъртвяване на плътската страст, което подсилва волята и не отслабва тялото.


207

Бъди благодарен като за извънредно ценен дар за тази свята ненавист, която изпитваш към самия себе си!


[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща