Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Път > СЪРЦЕ > Глава 5
146

Приличаш на понесъл сърцето си в ръка човек, който го предлага като някаква стока на всеки срещнат: ”Продавам сърце! Продавам сърце!“. — И само ако никой не го купи, чак тогава ще го дадеш на Бога.

Как мислиш, светците така ли са постъпвали?


147

Искаш създанията за себе си ли? — Грешиш — създанията са за Бога; или по-точно — за теб, но заради Бога.


148

Защо се навеждаш да пиеш от нечистите локви на светските утехи, когато можеш да утолиш твоята жажда с водите, които дават Живот вечен?


149

Отречи се от създанията, докато се освободиш напълно от тях! Защото — казва папа св. Григорий Велики — дяволът няма нищо собствено на този свят и започва борбата гол. Ако отиваш да се биеш с него облечен, той ще те повали на земята: защото ще има за какво да те хване.


150

Струва ми се, че твоят ангел ти нашепва: ”Сърцето ти е изпълнено с толкова човешки влечения...“. — И добавя: ”Това ли искаш да пази твоят ангел пазител?“.


151

Колко трудно е да се отречеш от създанията! Ах, ако можеше единствената ми обвързаност със света да са трите кръстни гвоздея, а единственото чувство в плътта — Кръстът!


152

Не предчувстваш ли, че ако откликнеш на тази невероятна благодат, която изисква от теб пълно отричане от създанията, ще имаш повече мир, повече единение с Бога? — За да зарадваш Бога, бори се в Негово име! Но укрепи своята надежда!


153

Хайде, обърни се към Него и Го попитай с непосредствеността на дете: ”Какво ли си приготвил за мен, щом искаш това от мен?“.


154

Страх те е да не станеш равнодушен и отчужден спрямо другите. Толкова много ти се иска да се отречеш от създанията! — Не се тревожи! Ако си Христов — изцяло Христов — ще имаш за всички огъня, светлината и топлината на Христос.


155

Христос не се задоволява да бъде твой ”съдружник“. Той иска всичко.


156

Ти не искаш да се подчиниш на Божията воля, но за сметка на това се приспособяваш към волята на всяка твар.


157

Не променяй реда на нещата: щом Самият Бог се дарява на теб, защо е тази привързаност към създанията?


158

Сега рониш едри сълзи. — Боли те, нали? — Нормално е да боли! Точно за това те нараниха на това място!


159

Сърцето ти изнемогва и ти търсиш някаква опора на тази земя. — Добре, но внимавай да не би тази опора да се превърне в товар, който да те събори, или във верига, която да те направи роб.


160

Кажи ми откровено: това приятелство ли е или окови?


161

Преливаш от любвеобилност... — Казвам ти: винаги обичай своите ближни! — Но — и тук ме чуй добре, апостолска душо — това другото чувство, което Самият Господ е вложил в сърцето ти, е за Него и за никого другиго. — И не е ли вярно, че когато махаш някой катинар от твоето сърце — а ти имаш нужда от седем катинара — не веднъж на твоя духовен хоризонт се е показвал облакът на съмнението?... И колкото и да са били чисти подбудите ти, започваш да се питаш: дали не отидох твърде далеч във външните проявления на човеколюбие?


162

Сърцето — настрана! Преди всичко — дългът! — Но при изпълнението на дълга, вложи и сърцето си, което представлява нежност.


163

”Ако дясното око те съблазнява... извади го и хвърли го далеч!“ — Бедното сърце — именно то те съблазнява! Притисни го, стисни го здраво в ръцете си!

Не го утешавай! — И когато то ти поиска утеха, кажи му кротко, съвсем поверително, изпълнен с благородно състрадание: ”Сърце, сърце разпънато на кръст! Сърце, разпънато на кръст!“.


164

Какво става с това твое сърце? — Не се тревожи! Светците също са били обикновени хора като теб и мен и също са изпитвали тези ”естествени“ наклонности. Ако те не бяха изпитали това, тяхната ”свръхестествена“ реакция — за да опазят сърцето, душата и тялото си за Бога, вместо да ги отдадат на едно човешко създание — би била една незначителна заслуга.

Ето защо си мисля, че щом веднъж пътят се е открил пред теб, колкото и слабо да е сърцето, това никак не може да спре решителната и дълбоко обикнала Бога душа.


165

Ти..., който си се унизил да вършиш толкова падения, увлечен от една краткотрайна земна любов, мислиш ли, че обичаш действително Христос, щом не можеш да понесеш — за Него — онова унижение?


166

Пишеш ми: ”Отче, чувствам зъбобол... в сърцето“. — Аз не възприемам това на шега, защото разбирам, че имаш нужда от добър зъболекар, за да ти извади някой зъб. Ако ти му позволиш това!


167

Ах, ако бях скъсал още в самото начало.“ — Дано никога не се налага да повториш тази закъсняла фраза.


168

”Не се съгласих, когато чух онази жена да казва, че нашият Господ един ден ще ќ ”потърси сметка“. Всъщност за такива хора в Съдния ден Той няма да бъде безмилостен Съдия, а просто — Исус.“ — Тези думи, написани от един свят епископ, са утешили не едно и не две страдащи сърца. Уверен съм, че те могат да утешат и теб.


169

Страданието те съсипва, защото го приемаш със страх. — Приеми го със смелост, с християнски дух и ще започнеш да го цениш като съкровище!


170

Как ясно е очертан пътят!... Колко очевидни са препятствията!... Колко силни средствата, с които да ги преодолееш! И въпреки това — колко често се отклоняваш и спъваш... Нали така?

— И знаеш ли къде е причината? В тази тъничка нишка — уж нишка, а то се оказва цяла верига от калена стомана... верига, която и двамата добре познаваме, но която ти така и не пожела да прекъснеш. Това е, което те кара да се отклоняваш, да се спъваш и дори да падаш по пътя.

Какво още чакаш, за да я скъсаш и да тръгнеш напред?


171

Заради Бог, Който е Самата Обич, си заслужава да се отречеш от всяка друга обич.


[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща