Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Път > ПОСТОЯНСТВО > Глава 46
983

Да започнат могат всички. Да постоянстват — само светците. Нека твоето постоянство да не бъде сляпо последствие от първия импулс — плод на инерцията, а да бъде обусловено от вярата и от разума.


984

Кажи на Исус: ”Еcce ego quia vocasti me!“ — ”Ето ме, защото Ти ме призова!“.


985

Отби се от пътя, а сега от срам не искаш да се върнеш отново на него. — Пологично е да срамуваш от това, че не се поправяш.


986

Споделяш следното: ”Истина е, че няма нужда човек да бъде герой, за да намира време за уединение — толкова, колкото изисква положението, без екстравагантности или превзетост... и да постоянства“. — И добавяш: ”Докато спазвам указанията, които ми дадохте, интригите и приказките на околните няма да ме безпокоят. По-скоро бих се тревожил, ако се страхувах от такива дреболии“. — Отлично казано!


987

В теб току-що се зароди един високоблагороден идеал. — Пази го и го подхранвай; но внимавай, защото обилни са цветовете по дърветата напролет, но малко от тях принасят плод!


988

Обезкуражаването е враг на твоето постоянство. — Ако не се бориш против него, най-напред ще стигнеш до песимизма, а след това до унинието. — Бъди оптимист!


989

И сега какво? След като повтаряше толкова: ”Кръст, Господи, кръст!“ — ясно е, че ти си искал кръст по свой вкус.


990

Постоянство, което не може да бъде разколебано от нищо. — Ето от какво се нуждаеш. Моли Бог да ти даде постоянство; направи и ти каквото можеш, за да се сдобиеш с него! Защото то е велико средство, за да не се отклоняваш от плодотворния път, по който си тръгнал.


991

Казваш, че не успяваш да се извисиш духовно. — Това не ме учудва, като се има предвид колко болезнено бе предишното ти падане.

Ако постоянстваш, ще успееш. — Спомни си думите на един духовен писател: ”Бедната ти душа е птица с все още полепнала по крилете кал“.

Имаш нужда от слънцето на Божията благодат, както и от постоянни, макар и малки лични усилия, за да бъдат премахнати тези наклонности, тези греховни мечтания, това отчаяние, с други думи: цялата кал, полепнала по твоите криле.

Едва тогава вече ще бъдеш свободен. — Ако постоянстваш, ще се извисиш!


992

Благодари на Бога за това, че ти помогна, и се радвай на своята победа. — Каква дълбока радост изпитва душата ти от това, че е откликнала на Бога!


993

Хладнокръвно привеждаш довод след довод... Колко много причини, за да се откажеш от започнатото дело! — И някои от тях изглеждат напълно основателни.

Без съмнение, виждам, че имаш основания. — Но не си прав!


994

Пишеш ми: ”Ентусиазмът ми се изпари“. — Ти не си длъжен да работиш с ентусиазъм, а с Обич: с онова съзнание за дълг, което представлява себеотрицанието.


995

Непоколебим! Ето какъв трябва да бъдеш. — Ако чуждите или собствени слабости те карат да се разколебаваш в своето постоянство, ще трябва да си създам една тъжна представа за твоя идеал.

Реши се веднъж завинаги!


996

Много бедна представа имаш за своя път, ако, чувствайки се охладнял, мислиш, че си го изгубил: това е часът на изпитанието. Затова ти бяха отнети утешенията от страна на сетивата.


997

Откъснатост, самота: това са изпитания, чрез които се калява постоянството. — Святата Литургия, молитвата, Светите Тайнства, жертвите, общението на светците — все оръжия, чрез които да побеждаваш в изпитанията.


998

Благословено да бъде постоянството на магаренцето, което върти колелото около кладенеца! — Винаги със същата крачка. Винаги същите кръгове. — Един ден... и още един — всички еднакви.

Без този процес нямаше да има зрялост в плодовете, нито свежест в градината, нито аромат в цветята. Нека тази мисъл проникне в твоя вътрешен живот.


999

В какво се състои тайната на постоянството ли? В Обичта!

— Обикни Бога с цялото си сърце и никога не ще Го изоставиш!


[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен