Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Път > АПОСТОЛАТЪТ > Глава 45
960

Тъй както шумът на всяка една от вълните образува рева на океана, така светостта на вашето апостолско начинание е сбор от личните добродетели на всекиго от вас.


961

Необходимо е да бъдеш ”Божи човек“, т.е. да водиш духовен живот, бидейки постоянен в молитвата и в самопожертвуванието. Нека твоят апостолат бъде външно осезаем израз на вътрешния ти духовен живот.


962

Единство. — Единство и подчинение. Кому са нужни разглобените части на един часовник, колкото и ценни да са те, щом не показват часа?


963

Не създавайте ”групички“ в процеса на вашата работа. Така вие принизявате апостолското дело. Защото, ако ”групичката“ успее в края на краищата да достигне до управлението на някое всемирно начинание... всемирното начинание ще се изроди много скоро в ”групичка“.


964

Споделяш с тревога, че пътищата са прекалено много! — Трябва да има много пътища, за да може всяка душа да намери своя път в това възхитително разнообразие.

— Объркан си, казваш? — Направи веднъж завинаги своя избор и ще видиш как твоето объркване ще се превърне в сигурност.


965

Радвай се, когато другите жънат успехи в апостолското дело. — Измолвай за тях Божията благодат, както и да бъдат верни на нея. След това продължи по своя път. Бъди уверен, че няма друг път за теб.


966

Ако се засягаш от това, че другите не търсят твоето съдействие в служението им на Христос, грешиш. Спомни си за този откъс от Евангелието според св. Марк: ”Учителю, видяхме един човек, който в Твое име прогонваше демони, а не върви след нас, и му забранихме, защото не върви след нас. А Исус каза: ”Не му забранявайте, защото никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може скоро след това да Ме злослови. Защото, който не е против вас, той е за вас“.


967

Безполезно е да се захващаш с толкова външни дела, ако ти липсва Обичта. — Това е като да се опитваш да шиеш с игла без конец.

Колко жалко би било, ако накрая се окаже, че си извършвал не Христовия, а ”своя“ апостолат.


968

Чедо, с радост те благославям за тази вяра в апостолското ти призвание, която те подтикна да напишеш следните думи: ”Няма съмнение, че това дело има бъдеще въпреки самите нас. Но затова трябва да бъдем съединени с Главата на Църквата — ”Ut omnes unum sint!“ — чрез молитвата и саможертвата.


969

Онези, които, оставяйки действието на другите, се молят и страдат, няма да блестят тук на земята, но в замяна на това колко ярко ще сияе техният венец в Царството на Живота!

— Да бъде благословен ”апостолатът на страданието“!


970

Преди време определих твоето дискретно апостолско дело като ”безшумна и действена мисия“. — И продължавам да мисля така.


971

Твоето почитание към първите християни ми се струва толкова добро, че ще го подкрепям с всичките си сили... за да можеш, всеки ден с по-голямо въодушевление, да разпространяваш Благата вест на твоите познати по дискретен и доверен начин.


972

Недей да твърдиш, че не знаеш какво да говориш, когато искаш да благовестиш на твоите близки и познати. — Защото, както се казва в Псалма: ”Dominus dabit verbum evangelizantibus virtute multa“”Господ влага в устата на своите благовестители думи, пълни със сила“.


973

Навременните думи, подсказани на ухото на колебаещия се приятел; полезният разговор, който си успял да поведеш с такт и умение; съветът в професионалната област, подобрил университетската работа на твоя колега; това ”дискретно отсъствие на дискретност“, чрез което му откриваш неподозирани хоризонти за духовна ревност... Всичко това е ”апостолатът чрез личния контакт“.


974

Трапезен апостолат“ — това е древното гостоприемство на патриарсите, съчетано с братската топлота на Витания. — Когато извършваш такъв апостолат, човек има усещането, че Самият Исус седи начело на трапезата — точно както е било в къщата на Лазар.


975

Спешно трябва да се християнизират както честванията, така и народните обичаи. Наложително е да се избягва следното: в публичните зрелища никога да не се стига до пошлост или езичество.

Моли Бог да намери хора, които да се захванат с тази неотложна работа, която можем да наречем ”апостолат на развлеченията“.


976

Правиш прекрасна апология на ”апостолата чрез кореспонденция“ като ми пишеш следното: ”Започвайки едно писмо, не знам как да подбера думите си така, че да помогна на този, който ще получи писмото. Тогава се обръщам към моя ангел-пазител и му казвам, че правя това с желанието да бъда полезен. И въпреки че пиша незначителни неща, никой не може да ми отнеме — както на мен, така и на получателя — времето в молитва към Господ за това, от което знам, че се нуждае най-много душата на моя адресат“.


977

”Вашето писмо ме завари в момент на необяснима тъга. Но когато научих от него за работата на своите братя, изведнъж се почувствах ободрен.“ — Още един цитат от друго писмо: ”Вашите писма и вестите, които получавам за моите братя, ми помагат така, сякаш сънувам щастливо в тъжната реалност, в която сме принудени да живеем...“. — И още един: ”Какво щастие за мен са вашите писма и чувството, че се намирам сред приятели!“. Ето и друг — мога да продължавам така до безкрай: ”Получих писмо от Х. Направо се почувствах засрамен, осъзнавайки колко слаб е моят дух в сравнение с техните...“.

Сами виждате колко ефикасен е ”апостолатът чрез кореспонденция“!


978

”Venite post me, et faciam vos fieri piscatoreshominum.“”Елате след Мен и ще ви направя риболовци на хора.“ — Господ употребява съвсем умишлено тези думи: хората, както и рибите, трябва да бъдат ”хванати“ за главата.

Каква евангелска дълбочина се съдържа в ”апостолата на разумността“!


979

На човека е присъщо да цени малко това, което струва малко. Тази е причината, поради която аз ти препоръчвам ”апостолата на недаването“.

Никога не отказвай да приемеш справедливото и разумно възнаграждение при упражняването на твоята професия, ако тази професия е средство за твоя апостолат.


980

Дали нямаме власт и ние, както другите апостоли, и роднините Господни, и Петър, да водим със себе си жена от сестрите?“

Това казва св. ап. Павел в Първо послание до коринтяните. — Не бива да се омаловажава участието на жените в апостолата.


981

След това — четем в осма глава в Евангелието според св. ЛукаТой обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше Царството Божие, а с Него бяха дванадесетте и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем духа; Йоанна, жена на Хуза, домакин Иродов; Сузана и много други, които Му услужваха с имотите си.“

Преписвам горното от Евангелието, като се надявам някоя жена да го прочете и да се изпълни със свята, благородна и плодоносна ревност.


982

Жената е по-твърда от мъжа и по-вярна в момент на страдания. — МарияМагдалина, Мария Клеопова, Саломия!

Какво невероятно дело в полза на душите би могло да се извърши с няколко такива смели жени, здраво свързани със скърбящата св. Дева Мария!


[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща