Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Път > АПОСТОЛ > Глава 44
929

Да носиш кръст на гърдите е нещо добро. — Но нека има Кръст и на твоите рамене, Кръст в твоята греховна плът и Кръст в твоя разум. — Само така ще живееш за Христос, с Христос и в Христос; само така ще бъдеш истински апостол.


930

Апостолска душо, внимавай над себе си. В Евангелието според св. Матей четем следните думи на Христос: ”Мнозина ще Ми кажат в онзи ден: ”Господи, Господи, не пророкувахме ли в Твое име? И не изгонвахме ли демони в Твое име? Не вършихме ли в Твое име много чудеса?“. И тогава ще им кажа открито: ”Никога не съм ви познавал; махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!“.

Да не стане така — казва св. ап. Павел, — че дори да съм проповядвал на другите, самият аз да остана неодобрен.


931

Един военен гений, св. Игнатий, разказва за дявола, който призовава безчет свои слуги и ги разпределя по страни, области, градове и определени места. Преди да ги изпрати обаче, им ”проповядва“, насърчавайки ги без умора, да оковат всекиго в железа и вериги и много да внимават никой да не остане неокован...

Ти ми казваш, че искаш да бъдеш водач. Е, добре, но кажи ми сега, кому е нужен един окован водач?


932

Сам виж апостолите: въпреки всичките си явни и неоспорими слабости те са били хора простодушни и откровени. Безспорно и ти имаш явни недостатъци. — Дано не ти липсва простодушието!


933

Разказват, че един човек, който в молитвата си казвал: ”Господи, обичам Те!“, след това чул следния отговор от небето: ”Обичта се познава по делата, а не по словата!“.

Помисли дали и ти не заслужаваш същия този деликатен упрек!


934

Апостолската ревност е благословена лудост, която аз ти пожелавам и която притежава следните отличителни черти: жажда за общуване с Христос, непрестанна грижа за душите и постоянство, което нищо не може да сломи.


935

Не почивай на лаврите си! — Ако, по човешки казано, такава поза е неудобна и не съвсем достойна, какво ще се случи, щом лаврите — както в случая — не са твои, а на Бога?


936

В апостолското дело трябва да се подчиняваш, да се отречеш от себе си, а не да налагаш личното си мнение.


937

Никога не бъдете мъже и жени на много дейност и малко молитва!


938

Старай се да живееш по такъв начин, че да умееш доброволно да се отказваш от удобствата и благосъстоянието, които не подобават на един Божи човек.

Имай предвид, че ти си зърното, за което се говори в Евангелието. — Ако не влезеш в земята и не умреш, няма да дадеш плод.


939

Мъже и жени, бъдете от света, но не бъдете светски!


940

Не забравяйте, че единството е признак на живот! Разединението е разложение — сигурен знак, че вече си труп.


941

Послушанието е сигурният път. — Сляпото послушание към висшестоящия е пътят към светостта. В апостолското ти дело няма друг път освен послушанието. Защото духът в едно Божие дело трябва да бъде: или да бъдеш послушен, или да напуснеш.


942

Не забравяй, чедо мое, че ти не си просто част от някакъв колектив, обединен от общ идеал.

Това е нещо добро, но има още какво да се желае. — Защото преди всичко ти си апостол, който изпълнява една неотменима Христова повеля.


943

Чух един човек да казва на висок глас, и то с основание: ”Дошло ми е до гуша от честни хора!“. Дано, след като те опознае, някой не възкликне същото и по твой адрес.


944

Твой дълг е да предаваш на другите огъня на обичта към Бога и ревността за човешките души, за да може и те от своя страна да запалят мнозина други, които засега се намират по-назад; а пък тези последните — да предадат пламъка на своите колеги по професия. Колко много духовни калории са ти необходими за това! И каква голяма отговорност носиш, ако охладнееш духовно! И — не ми се мисли дори — какво страшно престъпление ще извършиш, ако дадеш лош пример!


945

Лошо разположение е това: да слушаш Словото Божие с критичен дух.


946

Ако искате да се отдадете на Бог и едновременно с това да живеете в света, не е толкова важно да бъдете учени (колкото до жените, не е необходимо да бъдат учени, а благоразумни*), а духовни — т.е. постоянно свързани с Господчрез молитвата. Върху вашите чувства и душевни сили трябва да носите спуснато невидимо покривало. Затова молете, молете, молете; изкупвайте, изкупвайте, изкупвайте!

* Във времето, когато била написана тази книга, жените с висше образование в Испания били изключителна рядкост, но още тогава авторът насърчавал момичетата, които се справяли добре с учението, да следват висше образование.


947

Остана учуден от това, че одобрих многообразието в апостолското дело, в което участваш. В отговор ти казах следното:

”Единство и многообразие!“ — Бъдете така различни, както са различни светците на небето — всеки един от тях има своите характерни черти. Но в същото време трябва да си приличате както светците, защото те не биха били светци, ако всеки от тях не се беше уподобил на Христос.


948

Ти, обично Божие чедо, старай се да усещаш и да живееш на дело братолюбието, но без фамилиарности.


949

Да претендираш да заемаш ръководни длъжности в апостолата е нещо напълно безполезно в този живот, за другия Живот пък представлява опасност.

Ако Бог желае, ще бъдеш призован. — И тогава ще трябва да приемеш. Но не забравяй, че каквото и да бъде твоето място, ти можеш и трябва да живееш свято, защото именно затова си дошъл.


950

Ако знаеш колко много горчивини те очакват, щом си въобразяваш, че в Христовото дело една висока длъжност е нещо по-различно от товар!


951

Да стоиш начело на едно апостолско начинание, ще рече: да си готов да понасяш с безкрайно милосърдие всичко от всекиго.


952

Няма извинение за непослушанието и лицемерието в апостолското дело. — Имай предвид, че простодушието не означава нито неблагоразумие, нито недискретност.


953

Длъжен си да се молиш и да се жертваш за душата и намеренията на този, който оглавява твоето апостолско дело. — Ако си небрежен в изпълнението на този твой дълг, ми даваш повод да си мисля, че ти липсва ентусиазъм в твоя път.


954

Когато твоят предстоятел се допитва до теб и се налага да изложиш мнение, противно на неговото, бъди крайно уважителен. — Никога не му противоречи в присъствието на неговите подчинени, дори и тогава, когато той не е прав.


955

В твоето апостолско дело не се страхувай от външните врагове, колкото и голяма да е тяхната сила. Ето кои са страшните врагове: твоето слабо упование в Бога и твоята оскъдна братска обич.


956

Разбирам защо приемаш с усмивка презренията дори когато срещу теб застават силни врагове. Ако пребъдваш в Божията обич и обичаш своите събратя в апостолата, какво могат да ти сторят?


957

Често сравнявам апостолското дело с машина — зъбни колела, бутала, клапи, болтове... Но смазката — това е братската обич. Твоята братска обич.


958

Откажи се от тази самонадеяност, която отблъсква душите, търсещи контакт с теб.

— Вместо това се научи да изслушваш другите и да говориш непринудено. Само така апостолското ти дело ще расте и ще принася плод.


959

Презрението и преследването са благословени знаци за Божие избраничество, но няма по-прекрасен знак и доказателство от това: животът ти да минава незабелязано и в неизвестност.


[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща