Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Път > ЖИВОТ НА ДУХОВНО ДЕТСТВО > Глава 42
875

Не забравяй, наивно дете, че Бог е Този, Който те прави всесилно.


876

Божие дете, не изоставяй този добър навик да ”атакуваш“ Дарохранителниците.


877

Когато те наричам ”добро дете“, не мисли, че си те представям свит и затворен. — Ако не си мъжествен и в края на краищата — нормален човек, вместо апостол ще бъдеш само една будеща смях карикатура.


878

Добро дете, казвай на Исус по много пъти на ден: ”Обичам Те, обичам Те, обичам Те...“!


879

Когато твоите греховни наклонности започнат да те смущават, не се натъжавай! — Похвали се — както св. ап. Павел се е хвалел със своите немощи — защото само на децата е позволено да подражават на възрастните, без да се страхуват от насмешки.


880

Нека твоите грешки и недостатъци, дори и големите падения, не те отдалечават от Бога. — Слабото дете, ако е разумно, гледа да бъде по-близо до своя баща.


881

Ако изпиташ недоволство, докато изпълняваш дребните задачи, които Христос изисква от теб, бъди спокоен. — Ще дойде време, когато ще вършиш с усмивка всичко това.

Не виждаш ли как неохотно малкото дете подава бонбона, когато бащата му го поиска (впрочем — само за да го изпита)? — Но в края на краищата му го дава. Обичта е по-силна.


882

Колкото по-добре искаш да свършиш нещо, толкова пò не се получава. — Смири се пред Христос и Му кажи: ”Сам виждаш,

Господи, че нищо не излиза както трябва. Помогни ми, защото без Твоята помощ ще го правя още по-зле.

Имай милост над твоето чедо; виждаш как искам за всеки изминал ден да напиша една голяма страница в книгата на моя живот... Но съм толкова несръчен! Ако Ти, Учителю, не държиш ръката ми, вместо красиви извивки от моето перо излизат драсканици, които не стават за показ пред никого.

Отсега насетне, Господи, ще пишем винаги заедно“.


883

Мили Исусе, признавам, че съм непохватен — толкова непохватен, че дори когато искам да погаля някого, го наранявам. — Смекчи обноските на моята душа; дай ми, моля Те, заедно с твърдото мъжество, характерно за Божиите чеда, онази деликатност и нежност, с която децата, в интимно излияние на обичта си, се отнасят към своите родители.


884

С всеки изминал ден все по-ясно виждаш, че си пълен със слабости. — Не се плаши! — Бог знае, че не можеш да дадеш повече плод от този, който вече даваш.

Неволните ти детски падения карат Бог-Отец да се грижи повече за теб, а твоята нежна майка, св. Дева Мария, нито за миг да не изпуска ръката ти. Използвай случая — всеки път, когато Господ те повдигне от земята, с все сили го прегърни и постави твоята бедна глава върху Неговата прободена страна, за да те доведат до безумие трепетите на Неговото любвеобилно сърце.


885

Едно убождане... — Още едно. И още едно. — Понасяй ги! Не виждаш ли, че си толкова малък, че в твоя живот — в твоя малък път — ти можеш да поднасяш само тези малки кръстове?

Освен това, помисли: кръст и върху него друг — едно убождане и още едно — какъв грамаден ”куп“!

Но накрая, чедо мое, ти ще си се научил на нещо наистина величествено — да обичаш!


886

Когато една детска душа иска от Господ прошка, тя трябва да е сигурна, че скоро ще бъде изслушана. Христос ще изтръгне от душата нечистия тумор — остатък от миналите слабости; ще изхвърли мъртвия товар, останал от всичките нечистотии и държал я прикована към земята. Ще хвърли надалеч от детето всичкия излишен земен товар от сърцето му, за да се издигне то до величието на Бога и да се слее с живия пламък на Обичта, Която е Самият Той.


887

Огорчението от това, че не си достатъчно щедър, паденията, отстъпленията — дори само привидни — често създават у теб усещането, че си разрушил нещо изключително ценно — в случая: че си накърнил своята святост.

Не се тревожи! Просто приложи в духовния си живот същия хитроумен начин, по който постъпват децата в подобни случаи.

Когато поради непохватност децата счупят някой много скъп за баща им предмет, те плачат и страдат много, но накрая търсят утешение не другаде, а отново при него... И той тутакси забравя за загубата, колкото и голяма да е тя, и изпълнен с умиление, не само прощава, но ги успокоява и окуражава. — Поучи се!


888

Нека молитвата ви да бъде силна! — Да си дете не означава да си изнежен.


889

За този, който обича Христос, молитвата — дори и суха — носи сладост, която винаги слага край на мъките. И така, този човек започва молитвата си със същия устрем, с който детето отива при захарта веднага след приетото горчиво лекарство.


890

Казваш, че се разсейваш по време на молитва. — Опитвай се да избягваш това, но не се безпокой, ако не успяваш.

Не си ли виждал как дори най-разумните деца се развличат и си играят с всичко, което ги обкръжава, без да обръщат често пъти внимание на обясненията, които им дава техният баща? — Това не означава липса на обич и уважение. Това е само слабост и несъвършенство, присъщи на всяко дете.

Е, добре, пред Бога ти си едно дете!


891

Когато се молиш, пропускай неуместните мисли, сякаш си регулировчик на уличното движение: затова разполагаш с енергична воля, която съответства на твоя живот на дете. — Задръж понякога някоя мисъл, за да препоръчаш на Бога онези, за които непредвидено си се сетил.

И така... напред! Докато свърши определеното време. — Колкото и безполезна да ти се струва молитвата, направена по този начин, радвай се и бъди уверен, че си успял да зарадваш Христос.


892

Прекрасно е да бъдеш дете. — Когато един човек иска услуга, той подкрепя молбата си със списък лични заслуги. Но когато дете иска услуга — а децата нямат никакви заслуги, — достатъчно е само да каже: ”Аз съм синът или дъщерята на еди-кого си“.

Хайде, кажи Му го с цялата си душа: ”Господи, аз съм Твое дете“!


893

Да бъдеш настойчив. — Детето, започне ли да тропа на една врата, тропа веднъж, два или много пъти — силно и продължително, направо безсрамно! И онзи, който излиза да отвори, колкото и ядосан да е, веднага омеква при вида на невинния малчуган... — Постъпвай и ти така с Бога!


894

Нали си виждал как децата показват благодарността си? Каквото и да се случи с теб — добро или лошо — прави като тях: непрестанно казвай на Христос: ”Колко си добър, Господи! Колко си добър!“.

Ако иде от душата, този възглас — проява на духовното детство — ще ти даде мир, с мярка в смеха и в плача, но без мярка в Обичта.


895

Трудът изморява твоето тяло и ти не си в състояние да се молиш. Но дори и така да е, продължавай да пребъдваш в Божието присъствие. — И ако не Му говориш с думи, поне Го поглеждай от време на време — като малко дете... и Той ще ти се усмихне.


896

Казваш ми, че в благодарствената молитва след приемането на Святото Причастие първото нещо, което ти идва на устата, без да можеш да се въздържиш, е да просиш: ”Господи, дай ми това; Господи, дай ми тази душа; Господи, дай ми тази работа!“.

Не се безпокой, нито пък си налагай да спреш! Нали си виждал как искрените и спонтанни деца още преди да са поздравили баща си с добре дошъл, вече са започнали да тършуват в джоба му за лакомства? — Тогава?!


897

С помощта на благодатта нашата воля е всемогъща пред Бога. — Например, докато пътуваме в трамвая, при срещата с толкова оскърбления, които понася нашият Господ, решително се обръщаме към Исус с думите: ”Господи, бих желал да отправя безброй молитви — колкото оборотите на колелата на този вагон — с които да обезщетя за обидите, нанесени на Теб“, тогава в същия миг в очите на Исус ние действително сме засвидетелствали нашата обич и сме обезщетили за обидите.

Тази ”глупост“ не е чужда на духовното ”детство“. Това е неспирният диалог между невинното дете и баща му, който безмерно го обича:

”Кажи, колко ме обичаш?“. И малкият провлачва натъртено: ”Мно-о-о-о-о-о-го милиони пъти!“.


898

Ако водиш ”духовен живот на дете“ — при положение че си дете — трябва да бъдеш ”духовно лаком“. — Както другите на тази възраст, не забравяй какви прекрасни неща е приготвила твоята майка за своите дечица.

И така, припомняй си го многократно през целия ден! — Въпрос на секунди е: св. Дева Мария..., Христос..., Дарохранителницата..., Святото Причастие..., Обичта..., страданието..., блажените души в Чистилището...; също и за онези, които се борят: папата, свещениците..., вярващите..., твоята душа..., душите на твоите близки..., ангелите-пазители..., грешниците...


899

Колко трудно за теб се оказва това малко умъртвление! — Ти се бориш, но сякаш някой ти нашепва: ”Защо трябва да бъдеш толкова верен на твоя план в живота и толкова точен?“. — Виж какво ще ти кажа: бил ли си свидетел на това колко лесно е да прилъжеш едно дете, когато не иска си вземе горчивото лекарство? Казват му: ”Хайде сега, тази лъжичка е за татко, а тази — за баба“... И така, докато изпие всичкото лекарство.

Постъпвай и ти по същия начин: четвърт час власеница за душите в Чистилището, пет минути за твоите родители, други пет за твоите събратя в апостолата... докато изпълниш предвиденото време.

Колко много струва твоето умъртвление, направено по този начин!


900

Ти не си сам. — Понасяй с радост изпитанията! — Ти сега наистина не чувстваш в твоята ръка ръката на твоята Майка. — Но... виждал ли си как майките тук, на земята, следват с разтворени ръце своите малки, докато те правят първите си несигурни стъпки? — Ти не си сам — до теб стои твоята Майка — св. Дева Мария.


901

Господи, дори и да умра от Обич, никога не бих се отплатил за благодатта, която вля в мен, за да ме направиш дете.


[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща