Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Път > ДУХОВНО ДЕТСТВО > Глава 41
852

Постарай се да познаеш пътя на ”духовното детство“. Но не се ”насилвай“!

— Остави на Светия Дух да действа!


853

Да оставиш всичко в ръцете на Бога и да следваш пътя на ”духовното детство“ — това не е лекомислие, а белег за наличието на сериозен духовен живот.


854

В живота на духовното детство нещата, които ”децата“ казват или вършат, не са никога детинщини.


855

Духовното детство нито е духовна незрялост, нито духовна недоразвитост. Това е мъдрият, енергичен и труден в своята ”лесност“ път, по който душата трябва да поеме и да го следва, поддържана от Божията десница.


856

Духовното детство изисква подчинение на разума, което е много по-трудно от подчинението на волята. — За подчинението на разума обаче е необходимо, освен Божията благодат, едно непрекъснато упражняване на волята, която отказва — както отказва на плътта — веднъж, и дваж, и винаги. И като последствие се явява парадоксът, че който следва ”малкия път на детството“, трябва да укрепи със сила и мъжество своята воля, за да стане дете.


857

Да бъдеш малък означава да си смел като децата. — Кой например се осмелява да си поиска не какво да е, а самата луна? — Кой не се спира пред никакви опасности, за да постигне мечтаното?

”Вложете“ в едно такова дете ”толкова“ много Божия благодат, желание да върши Божията воля, много обич към Христос, както и цялото човешко знание, което може да поеме... и вие ще получите характерното за съвременния апостол — такъв, какъвто без съмнение го иска Бог.


858

Бъди дете! — Дори ”по-малък“ от едно дете. — Но внимавай да не останеш ”недорасъл“. Виждал ли си нещо по-смешно от дете, което се прави на мъж, или обратното: мъж, който се прави на дете?

Бъди дете пред Бога! А за да бъдеш такъв, трябва да си много мъжествен във всичко останало. — Хайде, откажи се от онези глезотии, присъщи на някое дамско кученце.


859

Понякога нещо вътре в нас ни кара да вършим малки, типични за децата подвизи. Пред Божието лице това са малки чудеса. И ако не се превърнат в рутина, те ще дадат плод, защото Обичта винаги е плодотворна.


860

Пред Вечния Бог ти си едно дете — много по-малко, отколкото едно дете на две години пред теб. Освен дете, ти си Божие чедо. — Не забравяй това!


861

Чедо мое, разпали в себе си желанието да обезщетиш пред Бога за безобразията, които си вършил като възрастен.


862

Неразумно дете, в деня, когато скриеш нещо в душата си от своя духовен наставник, ще изгубиш невинността си и ще престанеш да бъдеш дете пред Бога.


863

Божие дете, когато станеш наистина Божие дете, тогава ще бъдеш всесилно.


864

Ако бъдете деца, няма да имате огорчения. Децата забравят веднага неприятностите и се връщат към обикновените си игри. — Затова, когато се отдадете изцяло на вашия Отец, няма да има вече за какво да се безпокоите, защото в Него ще намерите своя покой.


865

Чедо мое, всеки ден поднасяй всичко на Бога — дори своите немощи!


866

Добро дете, поднеси на Бога труда на онези работници, които не Го познават. Поднеси Му естествената радост на бедните деца, които посещават лоши училища...


867

Децата нямат нищо свое — всичко е на техните родители... Не се съмнявай, че твоят Отец много добре знае как да управлява имуществото Си.


868

Остани малък, много малък — на не повече от две години, най-много на три. — Защото по-големите деца са хитреци, които вече гледат как да излъжат родителите си с невероятни лъжи.

Злото е вече в тях — ”зародишът“ на греха. Единственото, което им липсва, е опитът в злото, което ще ги доведе до ”изкуството“ да вършат грехове и до знанието как да прикриват с привидна истина своите лъжи...

Те са изгубили простодушието, а простодушието е необходимо, за да бъдем деца пред Бога.


869

Чедо мое, защо упорстваш да ходиш на кокили?


870

Не желай да бъдеш голям! — Винаги бъди дете, чак докато склопиш очи от старост. — Когато едно дете се спъне и падне, никой не обръща внимание на това: просто баща му се притичва на помощ, повдига го и с това въпросът приключва.

Когато падне някой възрастен обаче, първото, което буди, е смях, като много рядко първоначалната насмешка отстъпва място на състраданието. — При всички положения се смята, че възрастните трябва да се изправят без чужда помощ.

Тъжният опит показва, че ежедневието е изпълнено със спъвания и падания. Какво тогава щеше да стане с теб, ако всяко падане не те превръщаше все повече и повече в дете?

Не желай да бъдеш голям! Остани си Божие дете, така че, когато паднеш, Сам Бог-Отец да ти Се притече на помощ и да те повдигне със Своята десница!


871

Чедо, не забравяй, че себеотдаването изисква покорство.


872

Не забравяй, че Господ предпочита децата и онези, които са като децата според Христовия призив.


873

Парадокси на една малка душа. — Когато Господ изпраща събития, които светът смята за добри, тъжи в сърцето си, като имаш предвид Неговата доброта и своята греховност. А когато Господ ти изпрати събития, които светът смята за лоши, зарадвай се в сърцето си, защото Той винаги ти дава най-необходимото и защото е настъпил най-подходящият момент да обикнеш кръста!


874

Смело дете, възкликни силно: ”Каква обич към Бога е имала св. Тереза! — Колко много ревност е притежавал св. Франциск Ксаверий! — Какъв възхитителен мъж е бил св. ап. Павел! — О, Господи, аз Те обичам така, както те обичат св. ап. Павел, св. Франциск Ксаверий и св. Тереза!


[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща