БЛАГОВЕСТЕНЕ

Не чувстваш ли понякога желание да викнеш с пълна сила на шумната младеж около теб: „Безумци! Оставете суетния си начин на живот, който ви води до духовна нищета, а понякога и до пълен морален упадък! Оставете го и елате при Бога, Който е Самата Обич!“.

Липсва ти „вътрешен трепет“. — Тази е причината, поради която увличаш след себе си толкова малко хора. — Изглежда, че не си твърдо убеден в това, което печелиш, когато оставяш земните неща заради Христос.

Сам сравни: „Сто за едно, плюс вечен живот!“ — Нима ти се струва малка тази „сделка“?

„Duc in altum!“ — „Отплувай към дълбокото!“ — Надвий песимизма, който те прави нерешителен! „Et laxate retia vestra in capturam“ — хвърли и ти мрежата си, риболовецо! Не виждаш ли, че и ти можеш да кажеш като св. ап. Петър: „In nomine tuo, laxabo rete.“ — „По Твоята дума, ще хвърля мрежата.“ — Исусе, в Твое име ще търся души?

Да създаваш последователи. — Това е сигурният знак за наличие на истинско усърдие.

Да сееш! — Излезе сеячът… Сей с широк размах, апостолска душо! — И ако семената паднат в някоя недостойна бразда, то вятърът на благодатта ще ги отнесе на друго място… Сей и бъди уверен, че посятото ще пусне корен и ще даде своя плод.

Обичта към ближния ни задължава да сеем, но доброто зърно се сее чрез добрия пример.

Посредствена е твоята обич, щом не жадуваш да спасиш всички души. — Оскъдна е твоята обич, щом не гориш от жажда да „заразиш“ и други апостоли с твоята „лудост“.

Ти осъзнаваш, че пътят ти е неясен. — Въпреки това продължаваш да вървиш в тъмнина, защото не следваш отблизо Христос. — Какво чакаш, за да вземеш единствено правилното решение?

Основания ли?… Какви основания можеше да даде бедният св. Игнатий Лойола на мъдрия св. Франциск Ксаверий?

Това, което за теб е учудващо, за мен е нещо естествено. — Чудно ли ти се струва, че Господ те е призовал, докато си упражнявал професията си?

— Точно така Той е призовал и първите апостоли: св. Петър, св. Андрей, св. Йоан и св. Яков — докато ловели риба; а пък бирника Матей — докато събирал данъци…

А ето и нещо наистина удивително: точно така Исус е призовал и св. ап. Павел — докато с всички сили се борил да затрие семето на християните.

„Жътвата е голяма, а работниците — малко.“ — „Rogate ergo!“ — „Затова, молете Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си.“

Молитвата е най-плодоносният способ за създаване на последователи.

Все още по целия свят ечи онзи Божествен вик: „Огън дойдох да донеса на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!“. — Въпреки това, погледни, почти всичко е угаснало… Не би ли искал да разпалиш този пожар?

Ти би искал да привлечеш за своята апостолска дейност онзи учен, онази влиятелна личност и онзи изпълнен с мъдрост и добродетели човек.

Моли се, отричай се от определени привързаности от обич към Бога и влияй на тези хора със своя пример и слово. — Не били откликнали, казваш? — Не се безпокой: значи няма нужда от тях.

Та нали и по времето на св. ап. Петър е имало мъдри, силни и благоразумни хора, които в края на краищата са останали извън групата на първите дванадесет апостоли?

Казват ми, че си надарен с особено „благодатен талант“: да насочваш душите по своя път.

Благодари на Бога за този дар: да бъдеш средство за търсене на други средства!

Помогни ми заедно да викаме: „Исусе, души, души! Апостолски души! За Теб, за Твоя прослава, Господи!“. И ще видиш как накрая Той ще ни изслуша.

Дали там няма поне един… или двама, които да ни разбират?

Кажи на… този човек, че имам нужда от петдесет души, които да обичат Исус Христос повече от всичко друго на света.

Казваш, че този твой приятел води чист живот, че често приема Светите Тайнства и че е добър студент. — Въпреки това той не се „включва“. Щом започнеш да му говориш за жертви и апостолат, той се натъжава и си отива.

Не се тревожи. — Това не се дължи на липса на ревност от твоя страна. Това е буквално повторение на случая, за който говори eвангелистът: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и го раздай на бедните“ (саможертва)…; „и ела, и Ме следвай“ (апостолат). Юношата от Святото Евангелие също си отишъл натъжен — „abiit tristis“ — защото не пожелал да откликне на благодатта.

„Една добра новина: пристигнал е един нов безумец… за нашата лудница.“ — И всичко останало е ликуване в писмото на „риболовеца“.

Нека Бог напълни с богат улов твоите мрежи!

Създаване на последователи. — Кой ли не гори от желание да бъде апостол докрай?

Силното ти желание да създаваш последователи на Исус е сигурен признак на твоето себеотдаване на Бога.

Спомняш ли си? — Когато се свечеряваше, ние с теб отправяхме нашата молитва към Бога. Близо до нас се чуваше шуртенето на вода. — И в тишината на кастилския град ние също така различихме много гласове, говорещи на стотици езици и викащи тревожно, че все още не познават Христос.

Ти целуна Разпятието, без да се колебаеш, и помоли Исус да те направи апостол на нови апостоли.

Разбирам колко силно обичаш твоето Отечество и твоите близки и въпреки това с нетърпение очакваш момента да прекосиш земи и морета — да отидеш надалеч! — Защото изгаряш от желание за жътва.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език