Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Път > ВЪТРЕШНАТА ДУХОВНА БОРБА > Глава 34
707

Понякога, докато размишляваш върху духовните ценности, дочуваш в душата си друг един настойчив глас — гласа на човека, който си бил, преди да се обърнеш.

Това е ”смъртното тяло“, което все още търси изгубените си права. Благодатта е достатъчна за теб: бъди верен и ще победиш!


708

Светът, дяволът и плътта са авантюристи, които, възползвайки се от слабостите на низкото у човека, искат в замяна на едно нищо и никакво удоволствие да им дадеш чистото злато, перлите, брилянтите, рубините, пропити с животворящата и изкупителна кръв на нашия Господ, които са цената и съкровището на твоя вечен живот.


709

”Чуй ме — нашепва в теб някакъв глас, — при други житейски обстоятелства, на друго място, на друг пост и на друго професионално поприще би бил много по-полезен. Това, което правиш сега, не изисква никакъв талант.“

Аз пък ти казвам: именно на мястото, където си поставен, си най-угоден на Бога..., а горните мисли не са нищо друго освен внушение от ада.


710

Ти се тревожиш и се измъчваш за това, че когато се причастяваш, си студен и безчувствен. — Кажи ми, когато пристъпваш към Святото Причастие, кого търсиш: себе си или Христос? — Ако търсиш себе си, имаш право да се тревожиш, но ако търсиш Христос, нужен ли ти е по-явен знак от Кръста, за да се увериш, че си Го намерил?


711

Ти отново падна... и то как! Какво — да не би да се отчаеш? Не! Смири се и чрез застъпничеството на твоята небесна майка, Св. Дева Мария, обърни се към нашия милосърден Спасител. — Призови Бог чрез Псалма ”Излей милостта Си, Боже“ и горе главата! — Започни отново!


712

Ти падна много ниско! — Започни основите именно оттам, от най-ниското. Бъди смирен. — ”Cor contritum et humiliatum, Deus, non despicies.“”Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще отхвърлиш.“


713

Ти не вървиш против Бога. — Твоето падение е по-скоро от слабост. — Съгласен съм. Но тези слабости се повтарят така често, а ти не успяваш да ги преодолееш. Ако не искаш да те смятам за лош, ще трябва да мисля, че си и лош, и глупав.


714

Ти няма да бъдеш човек с добра воля, докато решително не отстраниш причините за греха. — Не се самозалъгвай, като ми казваш, че си слаб. Ти си... твърдоглав. А това не е едно и също.


715

Тези колебания на твоя дух, тези изкушения, които те обкръжават, са като перде пред очите на твоята душа. Ти се луташ в мрака — затова не упорствай да вървиш сам, защото със сигурност ще паднеш. —

Иди при твоя духовен наставник и той ще ти помогне да вникнеш в думите, които архангел Рафаил казва на Товит:

”Forti animo esto, in proximo est ut a Deo cureris!“”Не падай духом, защото скоро Бог ще те изцери!“ — Бъди послушен и ще паднат люспите, ще падне пердето от очите ти и Бог ще те изпълни с благодат и мир.


716

”Не мога да се преборя с моите слабости!“ — пишеш ми отчаян. — И аз ти отговарям: ”А употребяваш ли духовните средства, необходими за тази борба?“.


717

О, благословени земни несгоди! —Бедност, сълзи, омраза, неправда, презрение... Всичко ще превъзмогнеш чрез Този, Който ти дава силата.


718

Страдаш, но не искаш да се оплакваш. — И все пак, ако започнеш да се оплакваш, не се тревожи, защото това е присъщо за нашата слаба плът. Най-важното е при всяко обстоятелство твоята воля да се съобразява с Божията воля.


719

Никога не губи надежда! Лазар например е бил мъртъв и полуразложен. ”Iam foetet, quatriduanus est enim“ ”Вони вече, защото е от четири дни в гробницата“, казва Мария на Исус. Ако се вслушаш в Божието вдъхновение и го последваш — ”Lazare, veni foras!“ ”Лазаре, излез навън!“ — и ти ще се върнеш към Живота.


720

Струва ти! — Знам. Но никой няма да получи наградата — и то каква награда! — освен онзи, който се сражава храбро.


721

Ако зданието на твоите духовни добродетели се е разклатило, ако изглежда, че всичко се руши, обърни се със синовно упование към Христос и към св. Богородица. Това е твърдият камък, върху който още от самото начало е трябвало да градиш.


722

Този път изпитанието е продължително.— Може би — а може би не — до този момент ти не си го понасял добре, защото все още търсиш утешение от хората. — Но Твоят Отец, Бог те лиши от всякаква човешка утеха, за да нямаш на кого другиго да се опреш, освен на Него.


723

Всичко ти било безразлично, казваш. — Недей да се самозаблуждаваш! — Ей сега, ако ти кажа да ми изброиш хора и начинания, в които си вложил цялата си душа заради Бога, ще ми отговориш с въодушевление като човек, който говори за нещо много скъпо за самия него.

Не, няма нещо, което да ти е безразлично — въпросът е в това, че не си от желязо и че имаш нужда от повече време за себе си и за своите дела, защото в края на краищата ти си средството, чрез което те се осъществяват.


724

Казваш, че в твоите гърди съжителстват огън и вода, хлад и жар, дребни страсти и Бог...: с други думи, запалил си по една свещ и на св. архангел Михаил, и на дявола.

Успокой се! Докато имаш желание за духовна борба, в гърдите ти ще гори само една-единствена свещ — тази за светия архангел.


725

Врагът почти винаги постъпва така с душите, които му се противят: лицемерно, подмолно, с подбуди... духовни; без да привлича вниманието... — А накрая, когато положението изглежда безизходно (въпреки че далеч не е такова),той напада открито, опитвайки се да внуши отчаяние без разкаяние, както е станало и с Юда.


726

Когато загуби онази човешка утеха, в теб се загнезди чувството на самота — почувства се като човек, увиснал на тънко въже над бездънна пропаст.

— Изглежда, че дори няма кой да чуе твоите вопли, твоя вик за помощ.

Мога да ти кажа, че стократно си заслужил такава беззащитност. — Бъди смирен, не търси собствения си интерес и удобства! Обичай единствено Кръста — защото да го понасяш не е достатъчно — и Господ ще чуе молбите ти. — Тогава чувствата ти ще се уталожат. — Раната в сърцето ти ще зарасне и ще придобиеш мир.


727

Твоето сърце е като открита рана. — Всичко ти причинява страдание както в душата, така и в чувствата. И всичко те изкушава.

Отново ти казвам, бъди смирен и ще видиш колко бързо ще се избавиш от това състояние! Тогава болката ти ще се обърне в ликуване, а изкушението — в увереност и твърдост.

А засега междувременно съживи вярата си, изпълни се с надежда и казвай по-често на Христос, че Го обичаш — дори да ти се струва, че това са само думи.


728

Цялата твърдост във вярата ни е дадена назаем.


729

Боже мой, всеки ден аз съм все по-малко сигурен в себе си и все повече — в Теб!


730

Ако ти не Го изоставяш и Той няма да те изостави!


731

Във всичко се уповавай на Исус — ти нямаш нищо, не можеш нищо и не струваш нищо. — Ако Му се отдадеш изцяло, Той ще действа във и чрез теб.


732

О, Исусе! — Искам да почивам единствено в Теб.


733

Винаги имай упование в Бога! — Той никога не губи битки.


[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща