Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Път > ДРУГИ ДОБРОДЕТЕЛИ > Глава 32
667

Когато искаме от Бог да усили в нас Вярата, Надеждата и Обичта, те се превръщат в своеобразни клапани, през които минава божественият огън, нужен за духовния ни живот.


668

Прави всичко безкористно, от чиста Обич — сякаш не съществуват нито наградата, нито наказанието. — Заедно с това обаче подхранвай в сърцето си славната надежда за живот в небето!


669

Хубаво е да служиш на Бога като Негово чедо — щедро и без да търсиш отплата... — Но не се тревожи, ако понякога мислиш и за награда.


670

Христос казва: ”И всеки, който остави къща или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен!“.

— Да видим дали можеш да намериш на тази земя поне един човек, който да плаща така щедро!


671

Исус... в мълчание. ”Jesus autem tacebat.“ — А ти защо говориш? — За да се утешиш ли, или за да се оправдаеш?

Не говори! — Търси радостта в униженията — така ще бъдеш унижаван много по-малко, отколкото заслужаваш.

— Нима ще се осмелиш да кажеш: ”Quid enim mali feci?“”Какво лошо съм направил?“.


672

Ако понасяш несправедливостите с радост и без много шум, тогава ти наистина си Божи човек.


673

Какъв прекрасен отговор е дал онзи благороден човек на един младеж, който се оплаквал от несправедливото отношение на другите спрямо него: ”Дразни ли те това? — го запитал той. — Тогава откажи се от стремежа си да бъдеш добър!...“.


674

Никога не давай своето мнение, без да са ти го поискали, дори и да мислиш, че то е най-правилното.


675

Вярно е, че този човек беше грешник. — Но не бързай да си съставяш окончателно мнение за него. — Бъди снизходителен и никога не забравяй, че скоро от него може да излезе един нов св. Августин, докато ти си оставаш духовно посредствен.


676

Всички блага на този свят не са нищо друго освен прах. — Струпай ги на купчина под краката си и ще бъдеш по-близо до небето!


677

Злато, сребро, скъпоценности... прах, купища смрадлива тор. — Наслаждения, плътски удоволствия, задоволяване на низките страсти... — като някакво животно, като муле, като свиня, като петел или бик.

Почести, отличия, титли... сапунени мехури, горделива надутост, лъжи, с една дума — нищо.


678

Не бъди привързан към нищо земно! — Привързаността към всичко земно е егоистична... Знай, че малко след като Бог те призове при Себе Си, онези, които обичаш, ще се отдалечат от теб със страх и отвращение. — Друга е истинската, вечната обич.


679

Чревоугодието е грозен порок. — Не предизвиква ли в теб едновременно смях и отвращение, когато видиш някои, седнали на маса важни господа, така сериозни, сякаш извършват някакъв обряд; как пълнят стомасите си, сякаш храната е най-важната ”цел“ в живота им?


680

На трапезата не говори за храната: това е признак на лошо възпитание и не ти подхожда. — Говори за възвишени неща — за душата или за разума — и ще облагородиш тази чисто телесна необходимост.


681

Когато ставаш от масата, без да си се лишил от нещо в името на Бога, ти си ял като езичник.


682

В повечето случаи ядеш над необходимото. — Преяждането предизвиква тежест и неразположение, пречи ти да вкусиш от свръхестествените блага и притъпява твоя ум.

— Колко красива добродетел е умереността, дори и от човешка гледна точка.


683

Почтени християнино — а ти твърдиш че си такъв, — виждам те, че целуваш иконите, шептиш молитви, негодуваш против онези, които нападат Божията Църква... и дори приемаш Светите Тайнства.

Но не виждам да се лишаваш поне от нещичко в името на Бога, нито да избягваш чисто светските разговори (бих могъл да ги нарека и подруг начин), нито да си щедър с подчинените...нито спрямо Христовата Църква. Не те виждам да понасяш слабостите на твоя ближен, нито да смиряваш горделивостта си за общото благо, нито да се освобождаваш от коравата черупка на егоизма, нито... още толкова много неща!

— Виждам те... — Не те виждам... — И ти продължаваш да твърдиш, че си почтен християнин? Каква жалка представа имаш за Христос!


684

Казваш, че твоят талант, твоето обаяние, твоите заложби — всичко това загивало, защото те лишавали от простор, за да ги разгърнеш.

— Помисли добре върху следните думи на един духовен писател: ”Не е прахосан тамянът, който изгаря за Бога. — Господ е прославен повече, ако жертваш за Него твоите таланти, отколкото ако ги използваш със суетна цел!“.


[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща