МОЛИТВА

Делата не струват нищо без молитва, а молитвата придобива стойност благодарение на саможертвата.

На първо място — молитва. След това — покаяние. А действието е чак на трето място.

Молитвата е основата на духовното здание. — Молитвата е всемогъща.

„Domine, doce nos orare!“ — „Господи, научи ни да се молим!“ — И Господ отговори: „Pater noster, qui es in coelis…“ — „Отче наш, Който

си на небесата…“. Как да не ценим тогава устната молитва?

Не бързай! — Мисли върху това, което казваш, кой го казва и на кого. Защото това бързо говорене, без да мислиш, е само вдигане на шум, дрънкане на празна тенекия.

И ще ти кажа със св. Тереза, че това не е молитва, въпреки че движиш усърдно устните си.

Твоята молитва трябва да бъде литургична. — Дано ти стане навик да четеш псалмите и богослужебните молитви, вместо да си служиш само с лични молитви.

„Не само с хляб ще живее човек — казва Христос, — но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ — Свещеният Хляб и Словото Божие! Святото Причастие и молитвата.

Иначе няма да имаш духовен живот.

Ти търсиш контакт с твоите приятели, защото общуването с тях ти помага да понасяш по-лесно изгнанието си в този свят… въпреки че понякога и приятелите могат да разочароват. Струва ми се, че това не е лошо.

Защо обаче не търсиш всеки ден връзка и общение с Големия Приятел, Който не разочарова никога никого?

„Мария избра по-добрата част…“, се казва в Святото Евангелие. Застанала до Христос, тя поглъща всяка дума на Учителя. В привидно бездействие, тя моли, тя обича. След това придружава Исус, който благовести по градове и села.

Колко трудно е без молитва да бъдеш последовател на Исус!

Не знаеш да се молиш? Застани в Божието присъствие и още щом кажеш: „Господи, Ти виждаш, че не знам как да Те моля…“, бъди сигурен, че вече си започнал да се молиш.

Пишеш ми: „Да молиш, означава да разговаряш с Бога. Но за какво?“. — За какво ли? За Него и за теб: за твоите радости и скърби, успехи и неуспехи, благородни стремежи, ежедневни грижи… слабости! Благодарствени молитви и прошения! Обич и обезщетяване.

С други думи: целта е да опознаеш себе си и да опознаеш Бога, „да живееш с Него“.

„Et in meditatione mea exardescit ignis.“ — „Размишлявайки, пламна в мен огън.“ — Ето защо е необходима молитвата: за да станеш

сам ти огън — жарава, която излъчва топлина и светлина.

Затова, когато не знаеш как да продължиш; когато чувстваш, че гаснеш, ако не можеш да сложиш в огъня дебели благоуханни дърва, хвърли в него малките клонки и шумата на кратките молитвени въздишки, които ще продължат да го подхранват. И ти ще си използвал времето си добре.

Ти се смяташ за жалък и недостоен да бъдеш чут от Бога. Нима си забравил за заслугите на св. Дева Мария и за раните на Твоя Господ? И не знаеш ли, че ти самият си Божие чедо?

Освен това — помни, че Той винаги те чува — „Quoniam bonus… quoniam in sеculummisericordia ejus“. — „Защото Той е благ, защото милостта Му е вечна“.

Той стана толкова малък — ето, виж: едно малко Детенце — за да се доближиш до Него с упование.

„In te, Domine, speravi.“ — „Господи, в Теб е моята надежда.“ — И към човешките средства аз прибавих молитвата и моя кръст. — И моята надежда не беше напразна, и никога не ще бъде

такава: „Non confundar in еternum.“!

И Аз ви казвам: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори!“ — това са думи, изречени от Исус.

Постоянствай в молитвата! Защото в кое друго човешко начинание можеш да получиш по-голяма гаранция за успех?

Не знаеш какво да кажеш на Господ по време на молитва. Нищо не ти идва на ум, въпреки че би искал да разговаряш с Него за много неща. Добре. Отбележи си през деня въпросите, които искаш да обмислиш в Божието присъствие, и с тези бележки застани пред Него в молитва.

След молитвата на свещеника и богопосветените девици най-угодна пред Бога е молитвата на децата и на болните.

Когато отиваш на молитва, вземи твърдо решение: нито да продължиш повече, ако почувстваш утеха; нито да я съкратиш, ако ти се стори безплодна.

Не казвай на Исус, че в молитвата търсиш утеха. — Ако ти я даде, благодари Му! — Но не преставай да Го молиш за постоянство.

Постоянствай в молитвата! — Постоянствай, дори и да ти се струва, че усилията ти са безплодни! — Молитвата винаги е плодотворна.

Твоят ум е скован, бездеен. Правиш усилия, за да подредиш мислите си в Божието присъствие, но не успяваш. Каква мъка! Не се напрягай и не се тревожи! — Чуй ме добре: дошъл е часът на сърцето.

Запомни добре и повтаряй бавно често пъти през деня онези думи, които са ти направили особено впечатление по време на молитвата!

„Pernoctans in oratione Dei.“ — „И прекара цяла нощ в молитва.“ — Това ни казва св. ев. Лука за Господ. А ти колко пъти си проявил такова усърдие? — Следователно…

Как искаш да свидетелстваш за Христос, при положение че ти самият не слушаш Неговото Слово и не участваш в Святата Евхаристия?

Пишеш ми: „Всеки ден отделям малко време за молитва. Ако не беше така…“.

Светец без молитва?… — Не вярвам, че съществува такава святост.

Ще ти кажа с думите на един чуждестранен писател, че твоят апостолски живот струва толкова, колкото струва твоята молитва.

Ако не водиш молитвен живот, колкото и да твърдиш, че работиш за Христос, не вярвам в чистотата на твоите намерения.

Веднъж ми каза, че се чувстваш като някакъв повреден часовник, който звъни не когато трябва: когато се молиш — си хладен, сух и безчувствен, а пък когато най-малко го очакваш — на улицата, в ежедневните грижи, сред градския шум и бъркотия или в творческата тишина на твоето работно място — изведнъж с изненада усещаш, че се молиш… Това ли наричаш ти молитва без време?

Може и така да е, но не пропускай да се възползваш и от това звънене на твоя вътрешен часовник, защото Духът духа, накъдето си пожелае!

Твоята нетърпелива молитва ме накара да се разсмея. — Ти казваше на Исус: „Господи, не искам да остарявам…, не искам да чакам толкова дълго, за да се срещна с Теб! Може би дотогава сърцето ми ще изтлee и няма цялото да пламти от обич, както сега. Моето единение с Теб би било по-здраво, защото Те обичам с Обичта на един юноша“.

Радвам се, че живееш с това желание да обезщетяваш за греховете „на целия свят“, както казваше ти. — Добре! Но започни най-напред с хората от твоето духовно семейство, с твоите кръвни роднини и с хората от твоята Родина.

Твоите молитвени слова бяха: „Господи, изцяло имам доверие в Теб… но Ти недей много да ми вярваш… Оставям се в Твоите ръце. В тях аз поставям това, което притежавам — моята слабост“. — Каква хубава молитва!

Молитвата на християнина в никой случай не е монолог.

„Няколко минути мълчание.“ Нека оставим тази практика на онези, които имат пресушено сърце. Ние, католиците, сме Божии чеда и като такива, говорим с нашия Отец, Kойто е на небесата.

Не изоставяй духовното четиво! — Чрез духовното четиво мнозина са станали светци.

Пишеш ми следното: „Четивото осигурява моя духовен запас, който на пръв поглед изглежда безполезен. — Обаче често именно от него паметта естествено извлича материала, който подхранва моя духовен живот и мотивира благодарствената ми молитва след приемане на Святото Причастие“.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език