Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Път > УНИНИЕ > Глава 14
325

Бори се с онази отпуснатост, която те прави ленив и повърхностен в духовния живот. — Внимавай, защото това може да са първите симптоми на духовното безразличие... а Свещеното Писание казва, че Бог ще повърне хладките от устата Си.


326

Боли ме, защото виждам, че не се стремиш към християнското съвършенство в рамките на твоето призвание, а това ще те доведе до духовно униние.

— Кажи заедно с мен: ”Не на духовното униние!“,Confige timore tuo carnes meas!“ — ”Дай ми, Боже мой, синовно страхопочитание, за да мога да се свестя навреме!“.


327

Знам, че избягваш тежките грехове. — Искаш да спасиш душата си! — Но не те притеснява фактът, че непрекъснато падаш в малките грехове, въпреки че всеки път чуваш Божия глас, който те подтиква към промяна.

— Духовното униние е причината за отслабването на твоята воля.


328

Колко малко обич проявяваш към Бога, щом се поддаваш на някои изкушения, под предлог, че не става въпрос за тежки грехове.


329

Малките грехове причиняват голяма вреда на душата. Затова в Песен на песните Господ ни предупреждава: ”Сapite nobis vulpesparvulas, quae demoliuntur vineas“ — ”Ловете малките лисици, които унищожават лозето!“.


330

Колко те съжалявам, когато виждам, че не се разкайваш заради малките си грехове. — Защото, докато нещата стоят така, ти не можеш да започнеш истински духовен живот.


331

Изпаднал си в духовно униние, когато вършиш лениво и без желание нещата, които се отнасят до Бога; когато търсиш — пресметливо или ”хитрувайки“ — начин как да намалиш твоите задължения; когато мислиш само за себе си и за твоето удобство; когато твоите разговори са празни и безсмислени; когато не се бориш решително против малките грехове; когато действаш от човешки съображения.


[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща