Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Път > БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ > Глава 11
265

Децата... Как се стараят те да се държат добре в присъствието на своите родители!

Също и децата на царете. Как се стараят те пред царя, своя баща, да запазят царското достойнство!

А ти... нима не знаеш, че винаги се намираш в присъствието на Всемогъщия Цар, Който е твой Бог и твой Отец?


266

Не вземай решение, без да си размислил предварително по въпроса пред Бога.


267

Необходимо е да осъзнаем, че Бог е винаги до нас. Ние живеем с убеждението, че Господ е някъде горе, много далеч, където блестят звездите, а не мислим, че същевременно Той е близо до нас.

Той, като любящ Баща, е до нас и ни обича повече, отколкото всички майки на света са способни да обичат своите деца. Близо е, за да помага, да вдъхновява, да благославя и да прощава.

Колко пъти ние сме успокоявали родителите си, разгневени заради нашите лудории, с думите: ”Няма да правя повече така!“. — Може би същия ден сме сгрешили отново... — И баща ни, със суров вид и с престорена твърдост в гласа, ни е смъмрял... Но в същия момент неговото сърце е омеквало и понеже познава нашата слабост, си е казвал наум: ”Бедното ми дете, колко усилия прави, за да се държи добре“.

Нека се оставим да бъдем изцяло завладени от тази мисъл, че наистина наш баща e Бог; този Бог, Който живее на небесата и същевременно е толкова близо до нас.


268

Свикни непрестанно да издигаш сърце във възхвала на Бога — било защото ти е дал нещо, или защото си понесъл унижение, било защото ти липсва нужното, или пък точно обратното — защото го имаш...

А също така — защото Той е създал толкова красива Своята Майка, която е също и твоя Майка. Защото е създал слънцето и луната, животното или растението, които съзерцаваш. — Защото е създал хората различни: един човек — красноречив, а теб — прекалено стеснителен...

Благодари му за всичко, защото всичко е добро!


269

Не бъди толкова сляп и безчувствен, че когато видиш Божи храм, да не отправиш дори една мисъл към Христос, Който се намира в Дарохранителницата! — Той е там и те очаква.

Не бъди толкова сляп и безчувствен, че когато минаваш през места, където знаеш, че поругават Христос, от устата ти да не излезе поне една кратка молитва към святата и непорочна Дева!


270

Не се ли радваш, когато, минавайки по обичайния си път по улиците на града, откриеш още една Дарохранителница!?


271

Една благочестива душа казваше: ”В намеренията ни нека Исус бъде нашата цел, в чувствата ни нека бъде нашата Обич; в думите — Предмет на нашия разговор, а в делата — Образец!“.


272

За да живееш винаги в Божието присъствие, ти препоръчах да използваш следния ”метод“: произнасяй често кратки молитви, които да изразяват обичта ти към Бога или желанието да обезщетиш* пред Него за обидите и безразличията, които хората Му причиняват; практикувай духовното причастяване; отправяй често поглед към свещените изображения на Божията Майка...

* Обезщетяване -благочестиво дело, с което удовлетворяваме Бога за нашите и за чуждите грехове.


273

Сам! — Не, ти не си сам. Макар и отдалеч, ние те придружаваме. Освен това присъстващият в твоята душа в благодатно състояние Свети Дух — Бог в теб — придава свръхестествен характер на всички твои мисли, желания и дела.


274

”Отче — казваше ми един добър студент от Главния университет* (какво ли е станало с него?), — мислех за това, което вие ми казахте, — че съм Божие чедо. И на улицата аз се почувствах с високо вдигната глава, вътрешно изпълнен с гордостта, че съм Божие чедо.“

С чиста съвест го посъветвах да поддържа в себе си тази ”гордост“.

* ”Главния университет“: така са наричали мадридския университет в годините, когато била написана книгата ”Път“.


275

Не се съмнявам в твоята почтеност. — Знам, че ти вършиш всичко в Божието присъствие. Но има едно ”но“: твоите постъпки се виждат или могат да бъдат видени от хората, които съдят по човешки... Необходимо е да даваш добър пример.


276

Ако свикнеш поне веднъж в седмицата да търсиш общение със св. Дева Мария, за да отидеш при Христос, уверявам те, че ще започнеш да усещаш с по-голяма сила Божието присъствие.


277

Питаш ме: ”За какво ти е този дървен кръст?“. — В отговор ще ти препиша следния пасаж от писмото на един мой кореспондент: ”Когато вдигаш главата си от микроскопа, погледът ти се спира на черния и гол Кръст, без Разпнатия на него. Този Кръст е един символ... Той означава нещо, което другите няма да разберат. И ако някой би искал да прекъсне работата, защото е изморен, но вместо това отново поставя око на микроскопа, той прави това, защото самотният Кръст търси плещи, които да го поемат върху себе си“.


278

Ако вършиш всичко в Божието присъствие, ти наистина ще имаш духовен живот.


[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща