„Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”^[1], поучава свети апостол Петър. Във всяко време, във всяка човешка ситуация, за да живеем богоподобен живот – няма друг път освен пътя на смирението. Да не би Господ да изпитва наслада от нашето унижение? Не! Какво би постигнал с нашето принизяване Този, Който е създал всичко и крепи и управлява цялото творение? Бог желае нашето смирение единствено за да опразним нашето същество, та Той да ни изпълни; иска да не Му поставяме препятствия, та – казвайки го на човешки език – нашето клето сърце да побере повече Негови благодати. Защото този Бог, Който ни вдъхновява да бъдем смирени, е Същият, Който „ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко”^[2]. Нашият Господ прави така, че да бъдем Негово притежание. Той е Този, Който извършва в нас истинското богоуподобяване.

^[1] 1 Петр. 5:5.

^[2] Фил. 3:21.