Да слушаме Бог

Ако погледнем в Светото писание, ще видим, че смирението е задължителното изискване, за да сме разположени да слушаме Бог. „Мъдростта е със смирените”^[1] обяснява книга „Притчи Соломонови”. Смирение значи да се видим такива, каквито сме – без разкрасители, само истинския образ. И когато си дадем сметка, че едва ли струваме нещо, да се доверим на величието на Бог – в това е нашето величие.

Как добре го съзнаваше Света Богородица, майката на Исус, най-възвишеното създание, което е съществувало и ще съществува на земята! Мария величае мощта на Господ, Който „свали силни от престоли и въздигна смирени”^[2]. И възпява, че при нея се е осъществило това Божествено провидение: „Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове”^[3].

Мария се явява свято преобразена в своето пречисто сърце пред смирението на Бог: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий”^[4]. Смирението на Девата е следствие от тази необятна благодат, която започва да се излива с Въплъщението на Второто лице на Света Троица в утробата на неопетнената Му майка.

^[1] Притч. 11:2.

^[2] Лук. 1:52.

^[3] Лук. 1:48

^[4] Лук. 1:35.