Ако живеем по този начин, ще носим мир в света; ще съумеем да направим служението на Господ привлекателно за другите, защото „Бог люби оногова, който драговолно дава”^[1]. Християнинът е обикновен член на обществото. Но от сърцето му блика радостта на човек, решен да изпълнява волята на Отца с постоянната помощ на благодатта. И вършейки това, той не се мисли за жертва, не изпитва чувство за малоценност, нито пък смята, че някой го ограничава. Върви с високо вдигната глава, защото е човек и Божие чедо.

Нашата вяра придава особено значение на тези добродетели, които нито един човек не бива да престава да развива. Никой не може да надмине християнина по човечност. Заради това този, който следва Христос, е способен – не по собствени заслуга, а по благодатта на Господ – да направи достояние на околните това, което те често долавят, но не успяват да разберат: че истинското щастие, истинското служение на ближния преминава единствено през сърцето на нашия Изкупител, истински Бог и истински Човек.

Нека призовем Дева Мария, нашата майка, най-съвършеното създание, излязло от Божите ръце. Нека я помолим да ни направи порядъчни хора и тези човешки добродетели, вплетени в един живот с благодати, да се превърнат в най-добрата подкрепа за онези, които заедно с нас работят в света за мира и щастието на всички хора.

^[1] 2 Кор. 9:7.