Човешки добродетели и свръхестествени добродетели

Когато една душа полага усилия да развива човешките добродетели, нейното сърце е вече много близо до Христос. И християнинът забелязва, че богословските добродетели – вярата, надеждата и любовта, и всички други, които носи със себе си Божията благодат, го подтикват никога да не занемарява тези добри черти на характера, присъщи на толкова много хора.

Човешките добродетели – повтарям – са основата на свръхестествените, които, от своя страна, придават нов тласък на развитието на добродетелността. Обаче при всички положения не е достатъчно само желанието да ги притежаваме; задължително е да се научим да ги практикуваме. „Научете се да правите добро”.^[1] Трябва непрестанно да се упражняваме в делата, съответстващи на тези добродетели – в делата на искреност, правдивост, безпристрастност, спокойствие, търпение, тъй като в делата се проявява любовта, а не приляга да обичаме Бог само на думи, ами „с дела и истина”^[2].

^[1] Ис. 1:17.

^[2] 1 Иоан. 3:18.