89
Един обикновен живот
Разгледахме човешките добродетели. Може би някой от вас ще се запита: но ако се държим така, това не значи ли да се отделим от нормалната среда, това не е ли нещо чуждо за светското всекидневие? Не! Никъде не е писано, че християнинът трябва да бъде чужд на света. Нашият Господ Исус Христос с думи и дела възхвали и една друга човешка добродетел, която ми е особено драга – непринудеността, простодушието.
Припомнете си как нашият Господ идва на света – като всички хора. Как детството и младостта Му преминават в едно селце на Палестина – един от много му жители. През годините на обществения Му живот постоянно отеква ехото от обикновеното Му битие в Назарет. Той говори за работата, грижи се учениците Му да си почиват[1], търси среща с всички и не избягва разговор с никого. Изрично казва на на учениците Си да не пречат на децата да се доближават до Него.[2] Спомняйки си, може би, годините на Своето детство, прави сравнението с децата, които седят на тържището.[3]
Нима всичко това не е нормално, естествено и непринудено? Нима не може така да се живее в обикновения живот? Случва се обаче хората да привикнат към обичайното и обикновеното и несъзнателно да започнат да търсят преувеличеното, изкуственото. Несъмнено и вие, и аз сме чували да се хвали например красотата на току-що откъснати рози с блестящ и дъхав цвят с този коментар: Като изкуствени са!
[1] Вж. Марк. 6:31.
[2] Вж. Лук. 18:16.
[3] Вж. Лук. 7:32.
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/amigos-de-dios/89/ (28.03.2024)