Josemaría Escrivá Obras
89

Говорихме за човешки добродетели и може би някой от вас се е запитал: но да се държим така не означава ли да се изолираме от нормалната среда, да станем чужди на всекидневния свят? Не. Не пише никъде, че християнинът трябва да бъде персонаж, чужд на света. Нашият Господ Исус Христос с дела и слово направи възхвала на една друга човешка добродетел, която ми е особено скъпа: естествеността, простодушието.

Помните как Господ е дошъл на света: като всеки друг човек. Прекарва детството и младостта в едно палестинско село, като кой да е човек сред своите съграждани. В годините на обществения Му живот се връща настойчиво ехото на обикновения живот, прекаран в Назарет. Говори за труда и се тревожи за почивката на Своите ученици; помага на всички и не отказва разговор с никого; казва изрично на учениците да не пречат на децата да се доближават до Него… Спомняйки си, може би, времената на Своето детство, дава примера на децата, които играят на тържището.

Не е ли нормално, естествено, простодушно всичко това? Не са ли неща от всекидневния живот? Случва се обаче хората да привикнат към това, което е лесно и обикновено, и несъзнателно да търсят това, което е ефектно, изкуствено. И на вас, например, ще да се е случвало, както на мен, да чувате да се възхвалява свежестта на току-що откъснати рози с деликатни и уханни листа с този коментар: ”Изглеждат изкуствени!“.

 

Предишен Виждам глава Следваща