88

Благоразумен не е този, който никога не бърка, а онзи, който знае да поправя грешките си. Той е благоразумен, понеже предпочита да не сполучи 20 пъти, отколкото да се остави на течението на удобната безучастност. Той не действа с налудничава прибързаност или с нелепо безразсъдство, но поема риска да решава и не се отказва да постигне доброто от страх да не сбърка. В нашия живот ние срещаме уравновесени съмишленици, които са обективни, които не се поддават на изкушението да наклонят везната на страната, която им изнася. И ние почти инстинктивно им се доверяваме, тъй като те – без да си придават важност и без да вдигат много шум – постъпват винаги добре и праволинейно.

Тази основна добродетел е особено необходима за християнина. Обаче крайната й цел не е социалният мир или спокойствието, да не се предизвикват раздори. Главният й мотив е изпълнението на волята на Бог, който иска да бъдем простодушни, ала не лекомислени, приятели на истината, ала никога прибързани или повърхностни. „Сърцето на разумния придобива знание”[1]. А това знание е знанието на Божията любов, съвършеното знание. Само то може да ни спаси, като занесе на всички създания плода на мира и разбирателството, а на всяка душа – вечен живот.

[1] Притч. 18:16.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език