87
Тази мъдрост на сърцето, това благоразумие никога няма да се превърне в благоразумието на плътта, за което говори свети Павел[1], в съобразителността на онези, които притежават ум, но не се стараят да го използват, за да открият и обичат Господ. Истинско е това благоразумие, което постоянно взима под внимание нашепванията на Бог, а при това бдително вслушване душата получава спасителни обещания и истини. „Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци.”[2]
Това е мъдрост на сърцето, която насочва и управлява много други добродетели. Посредством благоразумието човекът е смел, но не безразсъден; не бяга от усилията, необходими за да живее изцяло според Божия замисъл, поради скритото желание да не си нарушава спокойствието. Умереността на благоразумния не е безчувственост нито мизантропия; неговата справедливост не е суровост; неговото търпение не е угодничество.
[1] Вж. Рим. 8:6.
[2] Мат. 11:25.
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/amigos-de-dios/87/ (19.03.2024)