Josemaría Escrivá Obras
87

Такава мъдрост на сърцето, такова благоразумие няма да се превърне никога в плътското мъдруване, за което намеква св. Павел; сиреч, това на тези, които имат интелект, но не си служат с него, за да познаят и обикнат Господ. Истинското благоразумие е винаги внимателно към божествените съвети и приема в душата, в бдящо слушане, думите, които са обещание и реалност за спасение: ”Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци“.

Мъдрост на сърцето, която ориентира и поддържа много други добродетели: по добродетел на благоразумие човекът е дързък, без да бъде безразсъден; не избягва, по скрити причини на удобство, необходимото усилие, за да живее напълно според Божиите планове; неговата въздържаност не е нечувствителност или мизантропия; неговата справедливост не е твърдост; неговото търпение не е раболепие.

 

Предишен Виждам глава Следваща