86

Свети Тома посочва три действия, свързани с тази добродетел на интелекта: търсене на съвет, точно преценяване и отсъждане[1]. Първото действие на благоразумието е да признае собствената си ограниченост – това е добродетелта на смирението. Да приемем, че при определени въпроси не схващаме всичко, че в много случаи не можем да обхванем някои обстоятелства, които би трябвало да имаме предвид в часа на взимането на решение. Затова прибягваме до съветник, но не до кой да е, а до един съветник, който също като нас искрено желае да обича Бог и вярно да Го следва. Не е достатъчно само да поискаме мнение, а трябва да го потърсим от някой, който може да ни го даде безпристрастно и правилно.

След това трябва да отсъдим, понеже благоразумието обикновено изисква бързо и уместно решение. Понякога е благоразумно да отложим решението, докато не станат ясни за преценката всички подробности; в други случаи би било доста неблагоразумно, ако не започнем възможно най-скоро да вършим на дело това, което смятаме за необходимо да се направи – особено когато е заплашено благото на останалите.

[1] Вж. свети Тома от Аквино, Сума на теологията, ІІ (2), изд. „Изток-Запад”, 2009 г., въпрос 47, раздел 8.

Предмети
Този параграф на друг език