Мъдростта на сърцето

„Qui sapiens est corde appellabitur prudens“, „Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен”^[1] четем в книгата „Притчи Соломонови”. Няма да разберем в какво се състои благоразумието, ако го възприемаме като малодушие и липса на смелост. Благоразумието се проявява в навика, който ни скланя да постъпваме добре: като си изясняваме целта и като търсим най-подходящите средства, за да я постигнем.

Но благоразумието не е висша ценност. Би следвало винаги да се запитваме: благоразумие, но какво целим с него? Понеже има и фалшиво благоразумие – което по-скоро би трябвало да назовем хитрост – подвластно на егоизма, което си служи с най-умелите способи за постигане на порочни цели. При него проявата на голяма прозорливост може само да влоши лошото състояние на душата и да заслужи упрека, формулиран от свети Августин в една негова проповед към народа: „Искаш да извъртиш сърцето на Бог, което е винаги правдиво, та да се пригоди към покварата на твоето?”^[2] Това е фалшивото благоразумие на онзи, който мисли, че неговите собствени сили му стигат, за да се оправдае. „Недейте се има за мъдри”^[3], казва свети Павел, „Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните”^[4].

^[1] Притч. 16:21.

^[2] Свети Августин, EnarrationesinPsalmos (Тълкувания на псалмите – б. пр.), 63, 18 (PL 36, 771).

^[3] Рим. 12:16.

^[4] 1 Кор. 1:19.