83

Ако сме правдиви, ще бъдем справедливи. Никога не ще се уморя да говоря за справедливостта, но тук можем да посочим само някои нейни черти, без да губим от поглед целта на тези разсъждения: да изградим видим и същински духовен живот, основан върху здравите основи на човешките добродетели. Справедливо е всеки да получава това, което му се полага; обаче аз бих добавил, че това не е достатъчно. Колкото и много някой да заслужава, трябва да му се даде повече, тъй като всяка душа е един Божи шедьовър.

Истинското братолюбие се състои в това - да надмогнем великодушно себе си в справедливостта; такова братолюбие обикновено минава незабелязано, ала носи големи плодове на Небето и на земята. Грешно е да се мисли, че изразите средно положение или златна среда – нещо характерно за моралните добродетели, означават посредственост – нещо като наполовина свършено. Това средно положение между прекомерността и недостатъчността е връхната, критичната точка – най-доброто, което позволява благоразумието. От друга страна, при богословските добродетели не се допуска балансиране – не може нито да вярваме, нито да се надяваме, нито да обичаме прекалено. А безграничната любов към Бог прелива върху тези, които са около нас, в изобилие от великодушие, разбиране, братолюбие.

Този параграф на друг език